1 B ut on the first day of the week, at early dawn, they came unto the tomb, bringing the spices which they had prepared.

А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили.

2 A nd they found the stone rolled away from the tomb.

И намериха камъка отвален от гроба.

3 A nd they entered in, and found not the body of the Lord Jesus.

И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус.

4 A nd it came to pass, while they were perplexed thereabout, behold, two men stood by them in dazzling apparel:

А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло.

5 a nd as they were affrighted and bowed down their faces to the earth, they said unto them, Why seek ye the living among the dead?

И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите?

6 H e is not here, but is risen: remember how he spake unto you when he was yet in Galilee,

Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,

7 s aying that the Son of man must be delivered up into the hands of sinful men, and be crucified, and the third day rise again.

като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.

8 A nd they remembered his words,

И си спомниха думите Му.

9 a nd returned from the tomb, and told all these things to the eleven, and to all the rest.

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други.

10 N ow they were Mary Magdalene, and Joanna, and Mary the mother of James: and the other women with them told these things unto the apostles.

А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите.

11 A nd these words appeared in their sight as idle talk; and they disbelieved them.

А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха.

12 B ut Peter arose, and ran unto the tomb; and stooping and looking in, he seeth the linen cloths by themselves; and he departed to his home, wondering at that which was come to pass.

А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. Исус Христос се явява на двама ученици по пътя за Емаус

13 A nd behold, two of them were going that very day to a village named Emmaus, which was threescore furlongs from Jerusalem.

И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.

14 A nd they communed with each other of all these things which had happened.

И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало.

15 A nd it came to pass, while they communed and questioned together, that Jesus himself drew near, and went with them.

И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;

16 B ut their eyes were holden that they should not know him.

но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят.

17 A nd he said unto them, What communications are these that ye have one with another, as ye walk? And they stood still, looking sad.

Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени.

18 A nd one of them, named Cleopas, answering said unto him, Dost thou alone sojourn in Jerusalem and not know the things which are come to pass there in these days?

И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни?

19 A nd he said unto them, What things? And they said unto him, The things concerning Jesus the Nazarene, who was a prophet mighty in deed and word before God and all the people:

И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ;

20 a nd how the chief priests and our rulers delivered him up to be condemned to death, and crucified him.

и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха.

21 B ut we hoped that it was he who should redeem Israel. Yea and besides all this, it is now the third day since these things came to pass.

А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израел. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това.

22 M oreover certain women of our company amazed us, having been early at the tomb;

При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба

23 a nd when they found not his body, they came, saying, that they had also seen a vision of angels, who said that he was alive.

и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.

24 A nd certain of them that were with us went to the tomb, and found it even so as the women had said: but him they saw not.

И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели.

25 A nd he said unto them, O foolish men, and slow of heart to believe in all that the prophets have spoken!

И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците!

26 B ehooved it not the Christ to suffer these things, and to enter into his glory?

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава?

27 A nd beginning from Moses and from all the prophets, he interpreted to them in all the scriptures the things concerning himself.

И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания.

28 A nd they drew nigh unto the village, whither they were going: and he made as though he would go further.

И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч.

29 A nd they constrained him, saying, Abide with us; for it is toward evening, and the day is now far spent. And he went in to abide with them.

Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.

30 A nd it came to pass, when he had sat down with them to meat, he took the bread and blessed; and breaking it he gave to them.

И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде.

31 A nd their eyes were opened, and they knew him; and he vanished out of their sight.

Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях.

32 A nd they said one to another, Was not our heart burning within us, while he spake to us in the way, while he opened to us the scriptures?

И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията?

33 A nd they rose up that very hour, and returned to Jerusalem, and found the eleven gathered together, and them that were with them,

И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях,

34 s aying, The Lord is risen indeed, and hath appeared to Simon.

които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон.

35 A nd they rehearsed the things that happened in the way, and how he was known of them in the breaking of the bread.

Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. Исус Христос се явява на апостолите в Йерусалим

36 A nd as they spake these things, he himself stood in the midst of them, and saith unto them, Peace be unto you.

И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам!

37 B ut they were terrified and affrighted, and supposed that they beheld a spirit.

А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.

38 A nd he said unto them, Why are ye troubled? and wherefore do questionings arise in your heart?

И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?

39 S ee my hands and my feet, that it is I myself: handle me, and see; for a spirit hath not flesh and bones, as ye behold me having.

Погледнете ръцете Ми и нозете Ми - Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам.

40 A nd when he had said this, he showed them his hands and his feet.

И като каза това, им показа ръцете и нозете Си.

41 A nd while they still disbelieved for joy, and wondered, he said unto them, Have ye here anything to eat?

Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене?

42 A nd they gave him a piece of a broiled fish.

И Му дадоха парче печена риба и меден сок.

43 A nd he took it, and ate before them.

И взе и яде пред тях.

44 A nd he said unto them, These are my words which I spake unto you, while I was yet with you, that all things must needs be fulfilled, which are written in the law of Moses, and the prophets, and the psalms, concerning me.

Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.

45 T hen opened he their mind, that they might understand the scriptures;

Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията.

46 a nd he said unto them, Thus it is written, that the Christ should suffer, and rise again from the dead the third day;

И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден,

47 a nd that repentance and remission of sins should be preached in his name unto all the nations, beginning from Jerusalem.

и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим.

48 Y e are witnesses of these things.

Вие сте свидетели за това.

49 A nd behold, I send forth the promise of my Father upon you: but tarry ye in the city, until ye be clothed with power from on high.

И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. Възнесението на Исус Христос

50 A nd he led them out until they were over against Bethany: and he lifted up his hands, and blessed them.

И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови.

51 A nd it came to pass, while he blessed them, he parted from them, and was carried up into heaven.

И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето.

52 A nd they worshipped him, and returned to Jerusalem with great joy:

А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост;

53 a nd were continually in the temple, blessing God.

и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.