1 A fter he had ended all his sayings in the ears of the people, he entered into Capernaum.

След като свърши всички Свои речи към народа, който Го слушаше, Исус влезе в Капернаум.

2 A nd a certain centurion's servant, who was dear unto him, was sick and at the point of death.

А на някой си стотник слугата, който му беше мил, беше болен на умиране.

3 A nd when he heard concerning Jesus, he sent unto him elders of the Jews, asking him that he would come and save his servant.

И като чу за Исус, изпрати до Него някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и изцели слугата му.

4 A nd they, when they came to Jesus, besought him earnestly, saying, He is worthy that thou shouldest do this for him;

А те дойдоха при Исус и Го молеха настоятелно, като казваха: Той заслужава да направиш това за него,

5 f or he loveth our nation, and himself built us our synagogue.

защото обича нашия народ и той ни е построил синагогата.

6 A nd Jesus went with them. And when he was now not far from the house, the centurion sent friends to him, saying unto him, Lord, trouble not thyself; for I am not worthy that thou shouldest come under my roof:

Докато Исус вървеше с тях и беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми;

7 w herefore neither thought I myself worthy to come unto thee: but say the word, and my servant shall be healed.

затова не сметнах себе си достоен да дойда при Тебе; кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

8 F or I also am a man set under authority, having under myself soldiers: and I say to this one, Go, and he goeth; and to another, Come, and he cometh; and to my servant, Do this, and he doeth it.

Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мене войници; и казвам на един: Иди!, и той отива; и на друг: Ела!, и идва; и на слугата си: Направи това!, и той го прави.

9 A nd when Jesus heard these things, he marvelled at him, and turned and said unto the multitude that followed him, I say unto you, I have not found so great faith, no, not in Israel.

Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и каза на вървящото след Него множество: Казвам ви, дори в Израел не съм намерил толкова вяра.

10 A nd they that were sent, returning to the house, found the servant whole.

И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял. Възкресяването на сина на вдовицата от Наин

11 A nd it came to pass soon afterwards, that he went to a city called Nain; and his disciples went with him, and a great multitude.

А скоро след това Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.

12 N ow when he drew near to the gate of the city, behold, there was carried out one that was dead, the only son of his mother, and she was a widow: and much people of the city was with her.

И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, единствен син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.

13 A nd when the Lord saw her, he had compassion on her, and said unto her, Weep not.

И Господ, като я видя, смили се над нея и ѝ каза: Недей да плачеш.

14 A nd he came nigh and touched the bier: and the bearers stood still. And he said, Young man, I say unto thee, Arise.

Тогава се приближи и се допря до носилката; а носачите се спряха. И каза: Момче, казвам ти, стани.

15 A nd he that was dead sat up, and began to speak. And he gave him to his mother.

И мъртвият се повдигна и седна, и започна да говори. И Исус го предаде на майка му.

16 A nd fear took hold on all: and they glorified God, saying, A great prophet is arisen among us: and, God hath visited his people.

Тогава страх обзе всички и славеха Бога, като казваха: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своя народ.

17 A nd this report went forth concerning him in the whole of Judaea, and all the region round about.

И мълвата за Него се разнесе по цяла Юдея и по цялата околност. Исус Христос и Йоан Кръстител

18 A nd the disciples of John told him of all these things.

А учениците на Йоан му известиха за всичко това.

19 A nd John calling unto him two of his disciples sent them to the Lord, saying, Art thou he that cometh, or look we for another?

И Йоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да попитат: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

20 A nd when the men were come unto him, they said, John the Baptist hath sent us unto thee, saying, Art thou he that cometh, or look we for another?

И като дойдоха при Него, човеците казаха: Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: Ти ли си Онзи, Който трябва да дойде, или друг да очакваме?

21 I n that hour he cured many of diseases and plagues and evil spirits; and on many that were blind he bestowed sight.

И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи даде зрение.

22 A nd he answered and said unto them, Go and tell John the things which ye have seen and heard; the blind receive their sight, the lame walk, the lepers are cleansed, and the deaf hear, the dead are raised up, the poor have good tidings preached to them.

Тогава Той им отговори: Идете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте, че слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресени и на сиромасите се проповядва благовестието.

23 A nd blessed is he, whosoever shall find no occasion of stumbling in me.

И блажен е онзи, който не се съблазни в Мене.

24 A nd when the messengers of John were departed, he began to say unto the multitudes concerning John, What went ye out into the wilderness to behold? a reed shaken with the wind?

А когато си отидоха изпратените от Йоан, Исус започна да говори на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?

25 B ut what went ye out to see? a man clothed in soft raiment? Behold, they that are gorgeously apparelled, and live delicately, are in kings' courts.

Но какво излязохте да видите? Човек, облечен в меки дрехи? Ето, великолепно облечените и онези, които живеят разкошно, са в царските дворци.

26 B ut what went ye out to see? a prophet? Yea, I say unto you, and much more than a prophet.

Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 T his is he of whom it is written, Behold, I send my messenger before thy face, Who shall prepare thy way before thee.

Това е онзи, за когото е писано: "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе."

28 I say unto you, Among them that are born of women there is none greater than John: yet he that is but little in the kingdom of God is greater than he.

Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Йоан; обаче по-малкият в Божието царство е по-голям от него.

29 A nd all the people when they heard, and the publicans, justified God, being baptized with the baptism of John.

(И целият народ и бирниците, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Йоановото кръщение.

30 B ut the Pharisees and the lawyers rejected for themselves the counsel of God, being not baptized of him.

А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него.)

31 W hereunto then shall I liken the men of this generation, and to what are they like?

А на кого да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?

32 T hey are like unto children that sit in the marketplace, and call one to another; who say, We piped unto you, and ye did not dance; we wailed, and ye did not weep.

Те приличат на деца, които седят на пазара, които викат едно на друго и казват: Свирихме ви и не играхте, жалеехме и не плакахте.

33 F or John the Baptist is come eating no bread nor drinking wine; and ye say, He hath a demon.

Защото Йоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.

34 T he Son of man is come eating and drinking; and ye say, Behold, a gluttonous man, and a winebibber, a friend of publicans and sinners!

Дойде Човешкият Син, Който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

35 A nd wisdom is justified of all her children.

Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чеда. Исус Христос и грешницата

36 A nd one of the Pharisees desired him that he would eat with him. And he entered into the Pharisee's house, and sat down to meat.

И един от фарисеите Го покани да яде с него; и Той влезе в къщата на фарисея и седна на трапезата.

37 A nd behold, a woman who was in the city, a sinner; and when she knew that he was sitting at meat in the Pharisee's house, she brought an alabaster cruse of ointment,

И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че Исус седи на трапезата в къщата на фарисея, донесе алабастрен съд с миро.

38 a nd standing behind at his feet, weeping, she began to wet his feet with her tears, and wiped them with the hair of her head, and kissed his feet, and anointed them with the ointment.

И като застана отзад при нозете Му и плачеше, започна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му и ги мажеше с мирото.

39 N ow when the Pharisee that had bidden him saw it, he spake within himself, saying, This man, if he were a prophet, would have perceived who and what manner of woman this is that toucheth him, that she is a sinner.

А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, си каза: Този, ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.

40 A nd Jesus answering said unto him, Simon, I have somewhat to say unto thee. And he saith, Teacher, say on.

А Исус се обърна към него с думите: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той отговори: Учителю, кажи.

41 A certain lender had two debtors: the one owed five hundred shillings, and the other fifty.

Някой си лихвар имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динария, а другият - петдесет.

42 W hen they had not wherewith to pay, he forgave them both. Which of them therefore will love him most?

И понеже нямаха с какво да му платят, той опрости дълга и на двамата. И така, кой от тях ще го обикне повече?

43 S imon answered and said, He, I suppose, to whom he forgave the most. And he said unto him, Thou hast rightly judged.

Симон отговори: Мисля, че онзи, на когото е простил повече. А Той му каза: Правилно си отсъдил.

44 A nd turning to the woman, he said unto Simon, Seest thou this woman? I entered into thy house, thou gavest me no water for my feet: but she hath wetted my feet with her tears, and wiped them with her hair.

И като се обърна към жената, каза на Симон: Виждаш ли тази жена? Влязох в къщата ти, но ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.

45 T hou gavest me no kiss: but she, since the time I came in, hath not ceased to kiss my feet.

Ти целувка не Ми даде за поздрав; а тя, откакто съм влязъл, не е престанала да целува нозете Ми.

46 M y head with oil thou didst not anoint: but she hath anointed my feet with ointment.

Ти с елей не помаза главата Ми; а тя с миро помазва нозете Ми.

47 W herefore I say unto thee, Her sins, which are many, are forgiven; for she loved much: but to whom little is forgiven, the same loveth little.

Затова ти казвам: Прощават ѝ се многото грехове (защото тя обикна много), а на когото малко се прощава, той малко обича.

48 A nd he said unto her, Thy sins are forgiven.

И ѝ каза: Прощават ти се греховете.

49 A nd they that sat at meat with him began to say within themselves, Who is this that even forgiveth sins?

И тези, които седяха с Него на трапезата, започнаха да се питат един друг: Кой е Този, Който и греховете прощава?

50 A nd he said unto the woman, Thy faith hath saved thee; go in peace.

Исус каза на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.