1 F estus therefore, having come into the province, after three days went up to Jerusalem from Caesarea.

А Фест, като зае областта си, след три дни отиде от Цезарея в Йерусалим.

2 A nd the chief priests and the principal men of the Jews informed him against Paul; and they besought him,

Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павел

3 a sking a favor against him, that he would send for him to Jerusalem; laying a plot to kill him on the way.

и като му се молеха, искаха да го склонят против него - да изпрати да го доведат в Йерусалим; като крояха да поставят засада и да го убият на пътя.

4 H owbeit Festus answered, that Paul was kept in charge at Caesarea, and that he himself was about to depart thither shortly.

Фест обаче отговори, че Павел вече се пази под стража в Цезарея и че сам той скоро ще тръгне за там;

5 L et them therefore, saith he, that are of power among you go down with me, and if there is anything amiss in the man, let them accuse him.

затова, каза той, влиятелните между вас нека слязат с мен; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

6 A nd when he had tarried among them not more than eight or ten days, he went down unto Caesarea; and on the morrow he sat on the judgment-seat, and commanded Paul to be brought.

И като остана между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Цезарея; и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.

7 A nd when he was come, the Jews that had come down from Jerusalem stood round about him, bringing against him many and grievous charges which they could not prove;

И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Йерусалим, го наобиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

8 w hile Paul said in his defense, Neither against the law of the Jews, nor against the temple, nor against Caesar, have I sinned at all.

но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Цезаря съм извършил някакво престъпление.

9 B ut Festus, desiring to gain favor with the Jews, answered Paul and said, Wilt thou go up to Jerusalem, and there be judged of these things before me?

Но Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, отвърна на Павел: Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там да се съдиш за това пред мен?

10 B ut Paul said, I am standing before Caesar's judgment-seat, where I ought to be judged: to the Jews have I done no wrong, as thou also very well knowest.

А Павел каза: Аз стоя пред цезаревото съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм причинил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

11 I f then I am a wrong-doer, and have committed anything worthy of death, I refuse not to die; but if none of those things is true whereof these accuse me, no man can give me up unto them. I appeal unto Caesar.

Защото ако съм вредител и съм направил нещо, достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Цезаря.

12 T hen Festus, when he had conferred with the council, answered, Thou hast appealed unto Caesar: unto Caesar shalt thou go.

Тогава Фест, след като поразисква въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до Цезаря; при Цезаря ще отидеш. Павел пред Агрипа и Верникия

13 N ow when certain days were passed, Agrippa the King and Bernice arrived at Caesarea, and saluted Festus.

А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Цезарея да поздравят Фест.

14 A nd as they tarried there many days, Festus laid Paul's case before the King, saying, There is a certain man left a prisoner by Felix;

И като се бавиха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови.

15 a bout whom, when I was at Jerusalem, the chief priests and the elders of the Jews informed me, asking for sentence against him.

За него, когато бях в Йерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини подадоха жалба пред мен и искаха да го осъдя.

16 T o whom I answered, that it is not the custom of the Romans to give up any man, before that the accused have the accusers face to face, and have had opportunity to make his defense concerning the matter laid against him.

Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек на смърт, преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителя си и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

17 W hen therefore they were come together here, I made no delay, but on the next day sat on the judgment-seat, and commanded the man to be brought.

И така, когато дойдоха тук заедно с мене, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 C oncerning whom, when the accusers stood up, they brought no charge of such evil things as I supposed;

Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,

19 b ut had certain questions against him of their own religion, and of one Jesus, who was dead, whom Paul affirmed to be alive.

а имаха възражения против него относно техните си вярвания и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

20 A nd I, being perplexed how to inquire concerning these things, asked whether he would go to Jerusalem and there be judged of these matters.

И понеже аз бях в недоумение как да разследвам такива неща, попитах дали би отишъл в Йерусалим, там да се съди за това.

21 B ut when Paul had appealed to be kept for the decision of the emperor, I commanded him to be kept till I should send him to Caesar.

Но понеже Павел пожела да се отнесе до решението на Август, за да се опази за него, заповядах да го пазят, докато го изпратя при Цезаря.

22 A nd Agrippa said unto Festus, I also could wish to hear the man myself. To-morrow, saith he, thou shalt hear him.

Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мене да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 S o on the morrow, when Agrippa was come, and Bernice, with great pomp, and they were entered into the place of hearing with the chief captains and principal men of the city, at the command of Festus Paul was brought in.

На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда и доведоха Павел.

24 A nd Festus saith, King Agrippa, and all men who are here present with us, ye behold this man, about whom all the multitude of the Jews made suit to me, both at Jerusalem and here, crying that he ought not to live any longer.

Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички, които присъствате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба и в Йерусалим, и тук, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

25 B ut I found that he had committed nothing worthy of death: and as he himself appealed to the emperor I determined to send him.

Но аз намерих, че не е направил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

26 O f whom I have no certain thing to write unto my lord. Wherefore I have brought him forth before you, and specially before thee, king Agrippa, that, after examination had, I may have somewhat to write.

А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, така че, като бъде разследван, да имам какво да пиша.

27 F or it seemeth to me unreasonable, in sending a prisoner, not withal to signify the charges against him.

Защото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.