1 A nd it came to pass, as he was praying in a certain place, that when he ceased, one of his disciples said unto him, Lord, teach us to pray, even as John also taught his disciples.

И когато Той се молеше на едно място, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му каза: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици.

2 A nd he said unto them, When ye pray, say, Father, Hallowed be thy name. Thy kingdom come.

А Той им каза: Когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята;

3 G ive us day by day our daily bread.

давай ни всеки ден насъщния ни хляб;

4 A nd forgive us our sins; for we ourselves also forgive every one that is indebted to us. And bring us not into temptation.

и прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия.

5 A nd he said unto them, Which of you shall have a friend, and shall go unto him at midnight, and say to him, Friend, lend me three loaves;

И им каза: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му каже: Приятелю, дай ми назаем три хляба,

6 f or a friend of mine is come to me from a journey, and I have nothing to set before him;

понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам какво да сложа пред него;

7 a nd he from within shall answer and say, Trouble me not: the door is now shut, and my children are with me in bed; I cannot rise and give thee?

и ако той отвътре отговори: Не ме безпокой; вратата е вече заключена и децата ми са с мене в леглото; не мога да стана да ти дам;

8 I say unto you, Though he will not rise and give him because he is his friend, yet because of his importunity he will arise and give him as many as he needeth.

казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

9 A nd I say unto you, Ask, and it shall be given you; seek, and ye shall find; knock, and it shall be opened unto you.

И Аз ви казвам: Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.

10 F or every one that asketh receiveth; and he that seeketh findeth; and to him that knocketh it shall be opened.

Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.

11 A nd of which of you that is a father shall his son ask a loaf, and he give him a stone? or a fish, and he for a fish give him a serpent?

И кой е онзи баща между вас, който, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък или ако му поиска риба, ще му даде змия вместо риба,

12 O r if he shall ask an egg, will he give him a scorpion?

или ако поиска яйце, ще му даде скорпион?

13 I f ye then, being evil, know how to give good gifts unto your children, how much more shall your heavenly Father give the Holy Spirit to them that ask him?

И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него! Божествената власт на Исус Христос

14 A nd he was casting out a demon that was dumb. And it came to pass, when the demon was gone out, the dumb man spake; and the multitudes marvelled.

Веднъж Той изгони един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и множеството се удиви.

15 B ut some of them said, By Beelzebub the prince of the demons casteth he out demons.

А някои от тях казаха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.

16 A nd others, trying him, sought of him a sign from heaven.

А други, като Го изпитваха, искаха от Него знамение от небето.

17 B ut he, knowing their thoughts, said unto them, Every kingdom divided against itself is brought to desolation; and a house divided against a house falleth.

Но Той, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада.

18 A nd if Satan also is divided against himself, how shall his kingdom stand? because ye say that I cast out demons by Beelzebub.

Също така, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му, понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул?

19 A nd if I by Beelzebub cast out demons, by whom do your sons cast them out? therefore shall they be your judges.

И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевул, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

20 B ut if I by the finger of God cast out demons, then is the kingdom of God come upon you.

Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.

21 W hen the strong man fully armed guardeth his own court, his goods are in peace:

Когато силният човек с оръжие пази дома си, имотът му е в безопасност.

22 b ut when a stronger than he shall come upon him, and overcome him, he taketh from him his whole armor wherein he trusted, and divideth his spoils.

Но когато един по-силен от него го нападне и надделее над него, взема му всичкото оръжие, на което е разчитал, и разделя плячката.

23 H e that is not with me is against me; and he that gathereth not with me scattereth.

Който не е с Мене, той е против Мен; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.

24 T he unclean spirit when he is gone out of the man, passeth through waterless places, seeking rest, and finding none, he saith, I will turn back unto my house whence I came out.

Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл.

25 A nd when he is come, he findeth it swept and garnished.

И като дойде, намира я пометена и наредена.

26 T hen goeth he, and taketh to him seven other spirits more evil than himself; and they enter in and dwell there: and the last state of that man becometh worse than the first.

Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Истинското блаженство

27 A nd it came to pass, as he said these things, a certain woman out of the multitude lifted up her voice, and said unto him, Blessed is the womb that bare thee, and the breasts which thou didst suck.

Когато говореше това, една жена от множеството Му каза със силен глас: Блажена утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал.

28 B ut he said, Yea rather, blessed are they that hear the word of God, and keep it.

А Той каза: По-добре кажи: Блажени онези, които слушат Божието слово и го пазят. Знамението на пророк Йона

29 A nd when the multitudes were gathering together unto him, he began to say, This generation is an evil generation: it seeketh after a sign; and there shall no sign be given to it but the sign of Jonah.

А когато множествата се събираха около Него, започна да казва: Това поколение е лукаво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.

30 F or even as Jonah became a sign unto the Ninevites, so shall also the Son of man be to this generation.

Защото както Йона стана за знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде за знамение на това поколение.

31 T he queen of the south shall rise up in the judgment with the men of this generation, and shall condemn them: for she came from the ends of the earth to hear the wisdom of Solomon; and behold, a greater than Solomon is here.

Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломон.

32 T he men of Nineveh shall stand up in the judgment with this generation, and shall condemn it: for they repented at the preaching of Jonah; and behold, a greater than Jonah is here.

Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Йоновата проповед; а, ето, тук има повече от Йона. Светлината на тялото

33 N o man, when he hath lighted a lamp, putteth it in a cellar, neither under the bushel, but on the stand, that they which enter in may see the light.

Никой, като запали светило, не го слага в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат.

34 T he lamp of thy body is thine eye: when thine eye is single, thy whole body also is full of light; but when it is evil, thy body also is full of darkness.

Светило на тялото ти е твоето око. Когато окото ти е чисто, то и цялото ти тяло е осветено; а когато е лукаво, и тялото ти е в мрак.

35 L ook therefore whether the light that is in thee be not darkness.

Затова внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.

36 I f therefore thy whole body be full of light, having no part dark, it shall be wholly full of light, as when the lamp with its bright shining doth give thee light.

Но ако цялото ти тяло е светло, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както когато светилото те осветява с блясъка си. Исус осъжда фарисеите и законоучителите

37 N ow as he spake, a Pharisee asketh him to dine with him: and he went in, and sat down to meat.

И както говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.

38 A nd when the Pharisee saw it, he marvelled that he had not first bathed himself before dinner.

Фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете първо преди обяда.

39 A nd the Lord said unto him, Now ye the Pharisees cleanse the outside of the cup and of the platter; but your inward part is full of extortion and wickedness.

А Господ му каза: Сега вие, фарисеите, чистите външното на чашата и паницата; а отвътре сте пълни с грабеж и нечестие.

40 Y e foolish ones, did not he that made the outside make the inside also?

Безумци! Този, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?

41 B ut give for alms those things which are within; and behold, all things are clean unto you.

По-добре чистете вътрешното; и, ето, всичко ще ви бъде чисто.

42 B ut woe unto you Pharisees! for ye tithe mint and rue and every herb, and pass over justice and the love of God: but these ought ye to have done, and not to leave the other undone.

Но горко на вас, фарисеи! Защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук, а пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тези неща трябваше да правите, а онези да не пренебрегвате.

43 W oe unto you Pharisees! for ye love the chief seats in the synagogues, and the salutations in the marketplaces.

Горко на вас, фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.

44 W oe unto you! for ye are as the tombs which appear not, and the men that walk over them know it not.

Горко на вас! Защото сте като гробове, които не личат и по които човеците ходят, без да знаят.

45 A nd one of the lawyers answering saith unto him, Teacher, in saying this thou reproachest us also.

И един от законниците Му отговори: Учителю, като казваш това, и нас обиждаш.

46 A nd he said, Woe unto you lawyers also! for ye load men with burdens grievous to be borne, and ye yourselves touch not the burdens with one of your fingers.

А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите хората с бремена, които трудно се носят; а вие сами нито с един пръст не се допирате до тежестите.

47 W oe unto you! for ye build the tombs of the prophets, and your fathers killed them.

Горко на вас! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.

48 S o ye are witnesses and consent unto the works of your fathers: for they killed them, and ye build their tombs.

И така, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

49 T herefore also said the wisdom of God, I will send unto them prophets and apostles; and some of them they shall kill and persecute;

Затова и Божията премъдрост каза: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и гонят,

50 t hat the blood of all the prophets, which was shed from the foundation of the world, may be required of this generation;

за да се изиска от това поколение кръвта на всички пророци, която е проливана от създанието на света -

51 f rom the blood of Abel unto the blood of Zachariah, who perished between the altar and the sanctuary: yea, I say unto you, it shall be required of this generation.

от кръвта на Авел до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.

52 W oe unto you lawyers! for ye took away the key of knowledge: ye entered not in yourselves, and them that were entering in ye hindered.

Горко на вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте.

53 A nd when he was come out from thence, the scribes and the Pharisees began to press upon him vehemently, and to provoke him to speak of many things;

И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,

54 l aying wait for him, to catch something out of his mouth.

като Го дебнеха, за да Го уловят в думите Му.