1 A nd it came to pass in the sixth year, in the sixth month, in the fifth day of the month, as I sat in my house, and the elders of Judah sat before me, that the hand of the Lord Jehovah fell there upon me.

А в шестата година, в шестия месец, на петия ден от месеца, докато седях в къщата си и Юдейските старейшини седяха пред мене, ръката на Господа Йехова се спусна там върху мене.

2 T hen I beheld, and, lo, a likeness as the appearance of fire; from the appearance of his loins and downward, fire; and from his loins and upward, as the appearance of brightness, as it were glowing metal.

Погледнах и видях - подобие, наглед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

3 A nd he put forth the form of a hand, and took me by a lock of my head; and the Spirit lifted me up between earth and heaven, and brought me in the visions of God to Jerusalem, to the door of the gate of the inner court that looketh toward the north; where was the seat of the image of jealousy, which provoketh to jealousy.

Той простря подобие на ръка и ме хвана за косата; и Духът ме издигна между земята и небето и ме пренесе чрез Божии видения в Йерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, където беше поставен възбудителят на ревността - идол, който предизвиква ревнуване.

4 A nd, behold, the glory of the God of Israel was there, according to the appearance that I saw in the plain.

Славата на Израелевия Бог беше там, както във видението, което видях в полето.

5 T hen said he unto me, Son of man, lift up thine eyes now the way toward the north. So I lifted up mine eyes the way toward the north, and behold, northward of the gate of the altar this image of jealousy in the entry.

Тогава Той ми каза: Сине човешки, повдигни сега очите си към север. И така, погледнах към север и, ето, на север от вратата, която води за жертвеника, при входа стоеше този идол - възбудител на ревност.

6 A nd he said unto me, Son of man, seest thou what they do? even the great abominations that the house of Israel do commit here, that I should go far off from my sanctuary? but thou shalt again see yet other great abominations.

Той ми каза: Сине човешки, виждаш ли какво правят тези? - Големите мерзости, които Израелевият дом върши тук, за да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още големи мерзости.

7 A nd he brought me to the door of the court; and when I looked, behold, a hole in the wall.

И така, заведе ме до вратата на двора; и като погледнах, ето, една дупка в стената.

8 T hen said he unto me, Son of man, dig now in the wall: and when I had digged in the wall, behold, a door.

Тогава ми каза: Сине човешки, копай сега в стената. И като копах в стената, открих вход.

9 A nd he said unto me, Go in, and see the wicked abominations that they do here.

Той ми каза: Влез и виж нечестивите мерзости, които тези вършат тук.

10 S o I went in and saw; and behold, every form of creeping things, and abominable beasts, and all the idols of the house of Israel, portrayed upon the wall round about.

И така, влязох и погледнах: и, ето, всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всички идоли на Израелевия дом, изобразени на стената открай докрай.

11 A nd there stood before them seventy men of the elders of the house of Israel; and in the midst of them stood Jaazaniah the son of Shaphan, every man with his censer in his hand; and the odor of the cloud of incense went up.

Пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израелевия дом, сред които беше Яазания, Сафановият син - всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак тамян се издигаше.

12 T hen said he unto me, Son of man, hast thou seen what the elders of the house of Israel do in the dark, every man in his chambers of imagery? for they say, Jehovah seeth us not; Jehovah hath forsaken the land.

Тогава ми каза: Сине човешки, видя ли какво правят в тъмнината старейшините на Израелевия дом, всички в скришните си стаи за изображения! Защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

13 H e said also unto me, Thou shalt again see yet other great abominations which they do.

Каза ми още: Ще видиш още големи мерзости, които вършат.

14 T hen he brought me to the door of the gate of Jehovah's house which was toward the north; and behold, there sat the women weeping for Tammuz.

Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени и оплакваха Тамуз.

15 T hen said he unto me, Hast thou seen this, O son of man? thou shalt again see yet greater abominations than these.

Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още и по-големи мерзости от тези.

16 A nd he brought me into the inner court of Jehovah's house; and behold, at the door of the temple of Jehovah, between the porch and the altar, were about five and twenty men, with their backs toward the temple of Jehovah, and their faces toward the east; and they were worshipping the sun toward the east.

После ме въведе във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

17 T hen he said unto me, Hast thou seen this, O son of man? Is it a light thing to the house of Judah that they commit the abominations which they commit here? for they have filled the land with violence, and have turned again to provoke me to anger: and, lo, they put the branch to their nose.

Тогава ми каза: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук? Защото, като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, слагат клончето до ноздрите си.

18 T herefore will I also deal in wrath; mine eye shall not spare, neither will I have pity; and though they cry in mine ears with a loud voice, yet will I not hear them.

Затова и Аз ще действам с ярост; окото Ми няма да ги пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.