1 T hen answered Eliphaz the Temanite, and said,

Тогава теманецът Елифаз отговори:

2 S hould a wise man make answer with vain knowledge, And fill himself with the east wind?

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря и с източен вятър ли пълни корема си?

3 S hould he reason with unprofitable talk, Or with speeches wherewith he can do no good?

С празни думи ли се препира и с безполезни речи?

4 Y ea, thou doest away with fear, And hinderest devotion before God.

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и намаляваш моленето пред Него.

5 F or thine iniquity teacheth thy mouth, And thou choosest the tongue of the crafty.

Защото беззаконието ти поучава устата ти и си избрал езика на лукавите.

6 T hine own mouth condemneth thee, and not I; Yea, thine own lips testify against thee.

Твоите уста те осъждат, а не аз; твоите устни свидетелстват против тебе.

7 A rt thou the first man that was born? Or wast thou brought forth before the hills?

Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

8 H ast thou heard the secret counsel of God? And dost thou limit wisdom to thyself?

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 W hat knowest thou, that we know not? What understandest thou, which is not in us?

Какво знаеш ти, което ние не знаем? Какво разбираш ти, което няма в нас?

10 W ith us are both the gray-headed and the very aged men, Much elder than thy father.

Има и между нас и белокоси, и престарели, по-напреднали на възраст и от баща ти.

11 A re the consolations of God too small for thee, Even the word that is gentle toward thee?

Божиите утешения и меките Му думи към тебе малко нещо ли са за тебе?

12 W hy doth thy heart carry thee away? And why do thine eyes flash,

Какво те блазни сърцето ти и на какво смигат очите ти,

13 T hat against God thou turnest thy spirit, And lettest words go out of thy mouth?

че обръщаш духа си против Бога и изпускаш такива думи от устата си?

14 W hat is man, that he should be clean? And he that is born of a woman, that he should be righteous?

Какво е човек, за да е чист, и роденият от жена, за да е праведен?

15 B ehold, he putteth no trust in his holy ones; Yea, the heavens are not clean in his sight:

Ето, на святите Си ангели Той не се доверява и небесата не са чисти в очите Му;

16 H ow much less one that is abominable and corrupt, A man that drinketh iniquity like water!

колко повече е гнусен и непотребен човек, който пие неправда като вода!

17 I will show thee, hear thou me; And that which I have seen I will declare:

Аз ще ти кажа, послушай ме; и това, което съм видял, ще ти изявя

18 ( Which wise men have told From their fathers, and have not hid it;

(което мъдрите не скриха, а възвестиха, както бяха чули от бащите си;

19 U nto whom alone the land was given, And no stranger passed among them):

на които беше дадена земята и само на тях, и чужденецът не мина между тях):

20 T he wicked man travaileth with pain all his days, Even the number of years that are laid up for the oppressor.

Нечестивият се мъчи през всичките си дни; и преброени години са запазени за мъчителя.

21 A sound of terrors is in his ears; In prosperity the destroyer shall come upon him.

Ужасни гласове има в ушите му, че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят;

22 H e believeth not that he shall return out of darkness, And he is waited for of the sword.

не вярва, че ще се върне от тъмнината; и той е очакван от меча;

23 H e wandereth abroad for bread, saying, Where is it? He knoweth that the day of darkness is ready at his hand.

скита се да търси хляб, като казва: Къде е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 D istress and anguish make him afraid; They prevail against him, as a king ready to the battle.

скръб и тъга го плашат - като цар, приготвен за бой, му надвиват,

25 B ecause he hath stretched out his hand against God, And behaveth himself proudly against the Almighty;

понеже той вдигна ръката си против Бога и се възгордя против Всемогъщия;

26 H e runneth upon him with a stiff neck, With the thick bosses of his bucklers;

спусна се към Него с корав врат, с дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 B ecause he hath covered his face with his fatness, And gathered fat upon his loins;

Понеже покри лицето си с тлъстината си и затлъсти кръста си,

28 A nd he hath dwelt in desolate cities, In houses which no man inhabited, Which were ready to become heaps;

той се засели в разорени градове, в къщи необитаеми, готови да станат на купове.

29 H e shall not be rich, neither shall his substance continue, Neither shall their possessions be extended on the earth.

Няма да се обогати и имотът му няма да трае, нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 H e shall not depart out of darkness; The flame shall dry up his branches, And by the breath of God's mouth shall he go away.

Няма да се отърве от тъмнината; пламък ще изсуши младоците му; и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен.

31 L et him not trust in vanity, deceiving himself; For vanity shall be his recompense.

Нека не се доверява на суетата самоизмамен; защото суета ще бъде заплатата му.

32 I t shall be accomplished before his time, And his branch shall not be green.

Преди времето си ще се изплати и клонът му няма да се раззеленее.

33 H e shall shake off his unripe grape as the vine, And shall cast off his flower as the olive-tree.

Ще изрони неузрялото си грозде като лозата и ще хвърли цвета си като маслината.

34 F or the company of the godless shall be barren, And fire shall consume the tents of bribery.

Защото дружината на нечестивите ще запустее; и огън ще изгори шатрите на подкупничеството.

35 T hey conceive mischief, and bring forth iniquity, And their heart prepareth deceit.

Зачеват зло и раждат беззаконие, и сърцето им подготвя измама.