1 R espondió Elifaz temanita, y dijo:

Тогава теманецът Елифаз отговори:

2 ¿ Proferirá el sabio vana sabiduría, Y llenará su vientre de viento solano?

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря и с източен вятър ли пълни корема си?

3 ¿ Disputará con palabras inútiles, Y con razones sin provecho?

С празни думи ли се препира и с безполезни речи?

4 T ú también disipas el temor, Y menoscabas la oración delante de Dios.

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и намаляваш моленето пред Него.

5 P orque tu boca declaró tu iniquidad, Pues has escogido el hablar de los astutos.

Защото беззаконието ти поучава устата ти и си избрал езика на лукавите.

6 T u boca te condenará, y no yo; Y tus labios testificarán contra ti.

Твоите уста те осъждат, а не аз; твоите устни свидетелстват против тебе.

7 ¿ Naciste tú primero que Adán? ¿O fuiste formado antes que los collados?

Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

8 ¿ Oíste tú el secreto de Dios, Y está limitada a ti la sabiduría?

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 ¿ Qué sabes tú que no sepamos? ¿Qué entiendes tú que no se halle en nosotros?

Какво знаеш ти, което ние не знаем? Какво разбираш ти, което няма в нас?

10 C abezas canas y hombres muy ancianos hay entre nosotros, Mucho más avanzados en días que tu padre.

Има и между нас и белокоси, и престарели, по-напреднали на възраст и от баща ти.

11 ¿ En tan poco tienes las consolaciones de Dios, Y las palabras que con dulzura se te dicen?

Божиите утешения и меките Му думи към тебе малко нещо ли са за тебе?

12 ¿ Por qué tu corazón te aleja, Y por qué guiñan tus ojos,

Какво те блазни сърцето ти и на какво смигат очите ти,

13 P ara que contra Dios vuelvas tu espíritu, Y saques tales palabras de tu boca?

че обръщаш духа си против Бога и изпускаш такива думи от устата си?

14 ¿ Qué cosa es el hombre para que sea limpio, Y para que se justifique el nacido de mujer?

Какво е човек, за да е чист, и роденият от жена, за да е праведен?

15 H e aquí, en sus santos no confía, Y ni aun los cielos son limpios delante de sus ojos;

Ето, на святите Си ангели Той не се доверява и небесата не са чисти в очите Му;

16 ¿ Cuánto menos el hombre abominable y vil, Que bebe la iniquidad como agua?

колко повече е гнусен и непотребен човек, който пие неправда като вода!

17 E scúchame; yo te mostraré, Y te contaré lo que he visto;

Аз ще ти кажа, послушай ме; и това, което съм видял, ще ти изявя

18 L o que los sabios nos contaron De sus padres, y no lo encubrieron;

(което мъдрите не скриха, а възвестиха, както бяха чули от бащите си;

19 A quienes únicamente fue dada la tierra, Y no pasó extraño por en medio de ellos.

на които беше дадена земята и само на тях, и чужденецът не мина между тях):

20 T odos sus días, el impío es atormentado de dolor, Y el número de sus años está escondido para el violento.

Нечестивият се мъчи през всичките си дни; и преброени години са запазени за мъчителя.

21 E struendos espantosos hay en sus oídos; En la prosperidad el asolador vendrá sobre él.

Ужасни гласове има в ушите му, че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят;

22 E l no cree que volverá de las tinieblas, Y descubierto está para la espada.

не вярва, че ще се върне от тъмнината; и той е очакван от меча;

23 V aga alrededor tras el pan, diciendo: ¿En dónde está? Sabe que le está preparado día de tinieblas.

скита се да търси хляб, като казва: Къде е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 T ribulación y angustia le turbarán, Y se esforzarán contra él como un rey dispuesto para la batalla,

скръб и тъга го плашат - като цар, приготвен за бой, му надвиват,

25 P or cuanto él extendió su mano contra Dios, Y se portó con soberbia contra el Todopoderoso.

понеже той вдигна ръката си против Бога и се възгордя против Всемогъщия;

26 C orrió contra él con cuello erguido, Con la espesa barrera de sus escudos.

спусна се към Него с корав врат, с дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 P orque la gordura cubrió su rostro, E hizo pliegues sobre sus ijares;

Понеже покри лицето си с тлъстината си и затлъсти кръста си,

28 Y habitó las ciudades asoladas, Las casas inhabitadas, Que estaban en ruinas.

той се засели в разорени градове, в къщи необитаеми, готови да станат на купове.

29 N o prosperará, ni durarán sus riquezas, Ni extenderá por la tierra su hermosura.

Няма да се обогати и имотът му няма да трае, нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 N o escapará de las tinieblas; La llama secará sus ramas, Y con el aliento de su boca perecerá.

Няма да се отърве от тъмнината; пламък ще изсуши младоците му; и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен.

31 N o confíe el iluso en la vanidad, Porque ella será su recompensa.

Нека не се доверява на суетата самоизмамен; защото суета ще бъде заплатата му.

32 E l será cortado antes de su tiempo, Y sus renuevos no reverdecerán.

Преди времето си ще се изплати и клонът му няма да се раззеленее.

33 P erderá su agraz como la vid, Y derramará su flor como el olivo.

Ще изрони неузрялото си грозде като лозата и ще хвърли цвета си като маслината.

34 P orque la congregación de los impíos será asolada, Y fuego consumirá las tiendas de soborno.

Защото дружината на нечестивите ще запустее; и огън ще изгори шатрите на подкупничеството.

35 C oncibieron dolor, dieron a luz iniquidad, Y en sus entrañas traman engaño.

Зачеват зло и раждат беззаконие, и сърцето им подготвя измама.