1 C iertamente he dado mi corazón a todas estas cosas, para declarar todo esto: que los justos y los sabios, y sus obras, están en la mano de Dios; que sea amor o que sea odio, no lo saben los hombres; todo está delante de ellos.

Защото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях.

2 T odo acontece de la misma manera a todos; un mismo suceso ocurre al justo y al impío; al bueno, al limpio y al no limpio; al que sacrifica, y al que no sacrifica; como al bueno, así al que peca; al que jura, como al que teme el juramento.

Всичко постига всичките еднакво: една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на злия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертва, и на онзи, който не жертва; както е добрият, така е и грешният, и онзи, който се кълне, както онзи, който се бои да се кълне.

3 E ste mal hay entre todo lo que se hace debajo del sol, que un mismo suceso acontece a todos, y también que el corazón de los hijos de los hombres está lleno de mal y de insensatez en su corazón durante su vida; y después de esto se van a los muertos.

Това е злото между всичко, което става под слънцето. Че една е участта на всичките и най-вече, че сърцето на човешките синове е пълно със зло и лудост е в сърцето им, докато са живи, и че после слизат при мъртвите.

4 A ún hay esperanza para todo aquel que está entre los vivos; porque mejor es perro vivo que león muerto.

Защото за онзи, който общува с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

5 P orque los que viven saben que han de morir; pero los muertos nada saben, ni tienen más paga; porque su memoria es puesta en olvido.

Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен;

6 T ambién su amor y su odio y su envidia fenecieron ya; y nunca más tendrán parte en todo lo que se hace debajo del sol.

също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето.

7 A nda, y come tu pan con gozo, y bebe tu vino con alegre corazón; porque tus obras ya son agradables a Dios.

Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение към делата ти.

8 E n todo tiempo sean blancos tus vestidos, y nunca falte ung: uento sobre tu cabeza.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.

9 G oza de la vida con la mujer que amas, todos los días de la vida de tu vanidad que te son dados debajo del sol, todos los días de tu vanidad; porque esta es tu parte en la vida, y en tu trabajo con que te afanas debajo del sol.

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всички дни на суетния си живот, които са ти дадени под слънцето - през всички дни на твоята суета; защото това е делът ти в живота и в труда ти, с който се трудиш под слънцето.

10 T odo lo que te viniere a la mano para hacer, hazlo según tus fuerzas; porque en el Seol, adonde vas, no hay obra, ni trabajo, ni ciencia, ni sabiduría.

Всичко, което намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш.

11 M e volví y vi debajo del sol, que ni es de los ligeros la carrera, ni la guerra de los fuertes, ni aun de los sabios el pan, ni de los prudentes las riquezas, ni de los elocuentes el favor; sino que tiempo y ocasión acontecen a todos.

Обърнах се и видях под слънцето, че надбягването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; а на всички тях се случва според времето и случая.

12 P orque el hombre tampoco conoce su tiempo; como los peces que son presos en la mala red, y como las aves que se enredan en lazo, así son enlazados los hijos de los hombres en el tiempo malo, cuando cae de repente sobre ellos.

Защото и човек не знае времето си; както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките синове в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.

13 T ambién vi esta sabiduría debajo del sol, la cual me parece grande:

И това видях като мъдрост под слънцето (и тя ми се видя голяма):

14 u na pequeña ciudad, y pocos hombres en ella; y viene contra ella un gran rey, y la asedia y levanta contra ella grandes baluartes;

Имаше малък град и малко мъже в него; и дойде против него велик цар и го обсади, и издигна против него големи могили.

15 y se halla en ella un hombre pobre, sabio, el cual libra a la ciudad con su sabiduría; y nadie se acordaba de aquel hombre pobre.

Но в него се намери сиромах и мъдър човек и той с мъдростта си избави града, но никой не си спомни за онзи беден човек.

16 E ntonces dije yo: Mejor es la sabiduría que la fuerza, aunque la ciencia del pobre sea menospreciada, y no sean escuchadas sus palabras.

Тогава казах: Мъдростта струва повече от силата; а при все това мъдростта на бедния е презряна и думите му не се слушат.

17 L as palabras del sabio escuchadas en quietud, son mejores que el clamor del señor entre los necios.

Думите на мъдрите, тихо изговорени, се слушат повече от вика на онзи, който властва между безумните.

18 M ejor es la sabiduría que las armas de guerra; pero un pecador destruye mucho bien.

Мъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.