1 H ijo mío, está atento a mi sabiduría, Y a mi inteligencia inclina tu oído,

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 P ara que guardes consejo, Y tus labios conserven la ciencia.

за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

3 P orque los labios de la mujer extraña destilan miel, Y su paladar es más blando que el aceite;

Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

4 M as su fin es amargo como el ajenjo, Agudo como espada de dos filos.

но краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

5 S us pies descienden a la muerte; Sus pasos conducen al Seol.

Краката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

6 S us caminos son inestables; no los conocerás, Si no considerares el camino de vida.

така че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

7 A hora pues, hijos, oídme, Y no os apartéis de las razones de mi boca.

И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

8 A leja de ella tu camino, Y no te acerques a la puerta de su casa;

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

9 P ara que no des a los extraños tu honor, Y tus años al cruel;

да не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

10 N o sea que extraños se sacien de tu fuerza, Y tus trabajos estén en casa del extraño;

да не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

11 Y gimas al final, Cuando se consuma tu carne y tu cuerpo,

а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

12 Y digas:!! Cómo aborrecí el consejo, Y mi corazón menospreció la reprensión;

и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

13 N o oí la voz de los que me instruían, Y a los que me enseñaban no incliné mi oído!

и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 C asi en todo mal he estado, En medio de la sociedad y de la congregación.

Малко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

15 B ebe el agua de tu misma cisterna, Y los raudales de tu propio pozo.

Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

16 ¿ Se derramarán tus fuentes por las calles, Y tus corrientes de aguas por las plazas?

Вън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

17 S ean para ti solo, Y no para los extraños contigo.

Нека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

18 S ea bendito tu manantial, Y alégrate con la mujer de tu juventud,

Да бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

19 C omo cierva amada y graciosa gacela. Sus caricias te satisfagan en todo tiempo, Y en su amor recréate siempre.

Тя да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

20 ¿ Y por qué, hijo mío, andarás ciego con la mujer ajena, Y abrazarás el seno de la extraña?

Понеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

21 P orque los caminos del hombre están ante los ojos de Jehová, Y él considera todas sus veredas.

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 P renderán al impío sus propias iniquidades, Y retenido será con las cuerdas de su pecado.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 E l morirá por falta de corrección, Y errará por lo inmenso de su locura.

Той ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.