1 ¶ Hijo mío, está atento a mi sabiduría, y a mi inteligencia inclina tu oído;

Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

2 p ara que guardes consejo, y tus labios conserven la ciencia.

за да опазиш разсъдливост и устните ти да пазят знание.

3 P orque los labios de la mujer extraña destilan miel, y su paladar es más blando que el aceite;

Защото от устните на чуждата жена капе мед и устата ѝ са по-меки от дървено масло;

4 m as su fin es amargo como el ajenjo, agudo como espada de dos filos.

но краят ѝ е горчив като пелин, остър като изострен от двете страни меч.

5 S us pies descienden a la muerte; sus pasos sustentan el Seol;

Краката ѝ слизат към смърт, стъпките ѝ стигат до ада,

6 s i no pesares el camino de vida, sus caminos son inestables; no los conocerás.

така че тя никога не намира пътя на живота; нейните пътеки са непостоянни и тя не знае накъде водят.

7 A hora pues, hijos, oídme, y no os apartéis de las razones de mi boca.

И така, синове, слушайте мен и не отстъпвайте от думите ми.

8 A leja de ella tu camino, y no te acerques a la puerta de su casa;

Отдалечи пътя си от нея и не се приближавай до вратата на къщата ѝ,

9 p ara que no des a los extraños tu honor, y tus años al cruel;

да не би да дадеш жизнеността си на други и годините си - на безмилостните;

10 p ara que no se harten los extraños de tu fuerza, y tus trabajos estén en casa del extraño;

да не би да се наситят чужди от имота ти и трудът ти да отиде в чужд дом,

11 y gimas en tus postrimerías, cuando se consumiere tu carne y tu cuerpo,

а ти да охкаш в сетните си дни, когато плътта ти и тялото ти се изтощят,

12 y digas: ¡Cómo aborrecí el castigo, y mi corazón menospreció la reprensión;

и да казваш: Как можах да пренебрегна поуката и сърцето ми да презре изобличението,

13 y no oí la voz de los que me castigaban; y a los que me enseñaban no incliné mi oído!

и аз да не послушам гласа на учителите си, нито да приклоня ухото си към наставниците си!

14 C asi en todo mal he estado, en medio de la sociedad y de la congregación.

Малко остана да изпадна във всяко зло сред събранието и множеството.

15 ¶ Bebe el agua de tu propia cisterna, y las corrientes de tu propio pozo.

Пий вода от своя водоем и онази, която извира от твоя кладенец.

16 R ebosan por fuera tus fuentes, en las plazas los ríos de tus aguas.

Вън ли да се изливат изворите ти и водните ти потоци - по улиците?

17 S ean para ti solo, y no para los extraños contigo.

Нека бъдат само на теб, а не и на чужди заедно с тебе.

18 S erá bendito tu manantial; y alégrate de la mujer de tu juventud.

Да бъде благословен твоят извор. И се весели с жената на младостта си.

19 C omo cierva de amores y graciosa gacela, sus pechos te satisfagan en todo tiempo; y en su amor andarás ciego de continuo, sin fijar tus ojos en nadie más.

Тя да ти бъде като любима кошута и мила сърна: нейните гърди да те задоволяват по всяко време; и се възхищавай винаги на нейната любов.

20 ¿ Y por qué, hijo mío, andarás ciego con la ajena, y abrazarás el seno de la extraña?

Понеже, сине мой, защо ти е да се възхищаваш от чужда жена и да прегръщаш обятията на чуждата?

21 P ues que los caminos del hombre están ante los ojos del SEÑOR, ¡y él pesa todas sus veredas!

Защото пътищата на човека са пред очите на Господа и Той внимателно измерва всичките му пътеки.

22 S us propias iniquidades prenderán al impío, y con las cuerdas de su pecado será detenido.

Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан.

23 E l morirá por no haberse sometido al castigo; y por la grandeza de su locura, errará.

Той ще умре от своето нежелание да се поучи; и от голямото си безумие ще се заблуди.