1 O h Dios, con nuestros oídos hemos oído, nuestros padres nos han contado la obra que hiciste en sus tiempos, en los tiempos antiguos.

(По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2 T ú con tu mano echaste los gentiles, y los plantaste a ellos en su lugar; afligiste los pueblos, y los arrojaste.

Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3 P orque no heredaron la tierra por su espada, ni su brazo los libró; sino tu diestra, y tu brazo, y la luz de tu rostro, porque te complaciste en ellos.

Защото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

4 T ú, oh Dios, eres mi rey: Manda saludes a Jacob.

Ти си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

5 P or medio de ti acornearemos a nuestros enemigos; en tu Nombre atropellaremos a nuestros adversarios.

Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

6 P orque no confiaré en mi arco, ni mi espada me salvará.

Защото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

7 P orque tú nos has guardado de nuestros enemigos, y has avergonzado a los que nos aborrecían.

Защото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

8 E n Dios nos alabamos todo el tiempo, y para siempre loaremos tu Nombre. (Selah.)

С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

9 ¶ Pero nos has desechado, y nos has hecho avergonzar; y no sales en nuestros ejércitos.

Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

10 N os hiciste retroceder del enemigo, y nos saquearon para sí los que nos aborrecieron.

Правиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

11 N os pusiste como a ovejas para comida, y nos esparciste entre los gentiles.

Предал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

12 H as vendido tu pueblo de balde, y sin precio.

Продал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

13 N os pusiste por vergüenza a nuestros vecinos, por escarnio y por burla a los que nos rodean.

Правиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

14 N os pusiste por proverbio entre los gentiles, por movimiento de cabeza en los pueblos.

Правиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

15 C ada día mi vergüenza está delante de mí, y me cubre la confusión de mi rostro,

Всеки ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

16 p or la voz del que me blasfema y deshonra, por la voz del enemigo y del que se venga.

поради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

17 ¶ Todo esto nos ha venido, y no nos hemos olvidado de ti; y no hemos faltado a tu pacto.

Всичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

18 N o se ha vuelto atrás nuestro corazón, ni tampoco se han apartado nuestros pasos de tus caminos.

Сърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

19 C uando nos quebrantaste en el lugar de los dragones, y nos cubriste con sombra de muerte,

макар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

20 s i nos hubiéramos olvidado del Nombre de nuestro Dios, o alzado nuestras manos a dios ajeno,

Ако сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

21 ¿ No demandaría Dios esto? Porque él conoce los secretos del corazón.

то няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

22 A ntes por tu causa nos matan cada día; somos tenidos como ovejas para el degolladero.

Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

23 D espierta; ¿por qué duermes, Señor? Despierta, no nos deseches para siempre.

Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

24 ¿ Por qué escondes tu rostro? ¿Olvidaste nuestra aflicción, y la opresión nuestra?

Защо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

25 P orque nuestra alma se ha agobiado hasta el polvo; nuestro vientre está pegado con la tierra.

Защото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

26 L evántate para ayudarnos, y redímenos por tu misericordia.

Стани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.