1 ¶ El hombre que reprendido endurece la cerviz, de repente será quebrantado; y no habrá para él medicina.

Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще бъде съкрушен, и то без поправление.

2 ¶ Cuando los justos dominan, el pueblo se alegra; mas cuando domina el impío, el pueblo gime.

Когато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша.

3 ¶ El hombre que ama la sabiduría, alegra a su padre; mas el que mantiene rameras, perderá la hacienda.

Който обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.

4 ¶ El rey con el juicio afirma la tierra; mas el hombre amigo de presentes la destruirá.

Чрез правосъдие царят утвърждава земята си, а който ламти за подкупи и подаръци, я съсипва.

5 ¶ El hombre que lisonjea a su prójimo, red tiende delante de sus pasos.

Човек, който ласкае ближния си, опъва мрежа пред стъпките му.

6 ¶ En la prevaricación del hombre malo hay lazo; mas el justo cantará y se alegrará.

В беззаконието на лошия човек има примка, а праведният пее и се радва.

7 ¶ Conoce el justo el derecho de los pobres; mas el impío no entiende sabiduría.

Праведният вниква в съдебните дела на бедните; нечестивият няма даже разум, за да ги изследва.

8 ¶ Los hombres burladores enlazan la ciudad; mas los sabios apartan la ira.

Присмивателите палят града, а мъдрият усмирява гнева.

9 ¶ Si el hombre sabio contendiere con el loco, que se enoje o que se ría, no tendrá reposo.

Ако мъдър човек има спор с безумен, той се разярява, смее се и няма спокойствие.

10 ¶ Los hombres sanguinarios aborrecen al perfecto; mas los rectos buscan su alma.

Кръвожадните мъже мразят непорочния, но праведните се грижат за живота му.

11 ¶ El loco da rienda suelta a todo su espíritu; mas el sabio al fin lo sosiega.

Безумният излива целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.

12 ¶ Del señor que escucha la palabra mentirosa, todos sus ministros son impíos.

Ако управителят слуша лъжливи думи, то всичките му слуги стават нечестиви.

13 ¶ El pobre y el usurero se encontraron; el SEÑOR alumbra los ojos de ambos.

Сиромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

14 ¶ El rey que juzga con verdad a los pobres, su trono será firme para siempre.

Когато цар съди вярно сиромасите, престолът му ще бъде утвърден завинаги.

15 ¶ La vara y la corrección dan sabiduría; mas el muchacho suelto avergonzará a su madre.

Тоягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си.

16 ¶ Cuando los impíos son muchos, mucha es la prevaricación; mas los justos verán la ruina de ellos.

Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им.

17 ¶ Corrige a tu hijo, y te dará descanso, y dará deleite a tu alma.

Наказвай сина си и той ще те успокои. Да! Ще даде наслада на душата ти.

18 ¶ Sin visión profética el pueblo perecerá; mas el que guarda la ley es bienaventurado.

Където няма пророческо видение, народът се разюздва, а който пази закона, е блажен.

19 ¶ El siervo no se castigará con palabras; porque entiende, mas no hace caso.

Слугата не се поправя с думи, защото, при все че разбира, не обръща внимание.

20 ¶ ¿Has visto hombre ligero en sus palabras? Más esperanza hay del loco que de él.

Видял ли си човек, прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

21 ¶ El que regala a su siervo desde su niñez, a la postre será su hijo.

Ако някой глези слугата си от детинство, най-накрая той ще му стане като син.

22 ¶ El hombre iracundo levanta contiendas; y el furioso muchas veces peca.

Гневлив човек възбужда препирни и сприхав човек беззаконства много.

23 ¶ La soberbia del hombre le abate; pero al humilde de espíritu sustenta la honra.

Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест.

24 ¶ El cómplice del ladrón aborrece su vida; oirá maldiciones, y no lo denunciará.

Който е съдружник с крадец, мрази душата си; той слуша заклеването, а не издава.

25 ¶ El temor a los hombres es peligroso; mas el que confía en el SEÑOR será levantado.

Страхът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.

26 ¶ Muchos buscan el favor del príncipe; mas del SEÑOR viene el juicio de cada uno.

Мнозина търсят благоволението на управителя, но съдбата на човека е от Господа.

27 ¶ Abominación es a los justos el hombre inicuo; y abominación es al impío el de rectos caminos.

Несправедлив човек е мерзост за праведните; и който ходи в прав път, е мерзост за нечестивите.