1 Т от, кто коснеет в упрямстве после многих упреков, будет внезапно погублен – без исцеления.

Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще бъде съкрушен, и то без поправление.

2 К огда умножаются праведники, люди радуются, а когда нечестивые правят, люди стонут.

Когато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша.

3 Ч еловек, любящий мудрость, приносит отцу радость, а приятель блудниц расточает богатство.

Който обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.

4 П равосудием царь укрепляет страну, а жадный до взяток ее разоряет.

Чрез правосъдие царят утвърждава земята си, а който ламти за подкупи и подаръци, я съсипва.

5 Л ьстящий ближнему своему раскидывает сеть у него под ногами.

Човек, който ласкае ближния си, опъва мрежа пред стъпките му.

6 З лодея ловит его же грех, а праведник может петь и радоваться.

В беззаконието на лошия човек има примка, а праведният пее и се радва.

7 П омнит праведник о правах бедняков, а нечестивый в них и не вникает.

Праведният вниква в съдебните дела на бедните; нечестивият няма даже разум, за да ги изследва.

8 Г лумливые возмущают город, а мудрецы отвращают гнев.

Присмивателите палят града, а мъдрият усмирява гнева.

9 Г де мудрый судится с глупцом, там лишь злость и издевки, и нет покоя.

Ако мъдър човек има спор с безумен, той се разярява, смее се и няма спокойствие.

10 К ровожадные люди ненавидят беспорочных и праведников хотят лишить жизни.

Кръвожадните мъже мразят непорочния, но праведните се грижат за живота му.

11 Г лупец дает гневу свободный выход, а мудрый владеет собой.

Безумният излива целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.

12 Е сли правитель внимает лжи, все его сановники становятся злодеями.

Ако управителят слуша лъжливи думи, то всичките му слуги стават нечестиви.

13 У бедняка с притеснителем вот что общее: Господь дал зрение глазам обоих.

Сиромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

14 Е сли царь судит бедных по справедливости, его престол утвердится вовеки.

Когато цар съди вярно сиромасите, престолът му ще бъде утвърден завинаги.

15 Р озга и обличение дают мудрость, а ребенок, оставленный в небрежении, срамит свою мать.

Тоягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си.

16 К огда умножаются нечестивые, умножается грех, но праведники увидят их гибель.

Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им.

17 Н аказывай сына, и он принесет тебе покой; он доставит душе твоей радость.

Наказвай сина си и той ще те успокои. Да! Ще даде наслада на душата ти.

18 Г де нет откровения свыше, народ распоясывается; но блажен тот, кто хранит Закон.

Където няма пророческо видение, народът се разюздва, а който пази закона, е блажен.

19 С лугу не исправить одними словами: он понимает, но не внимает.

Слугата не се поправя с думи, защото, при все че разбира, не обръща внимание.

20 В идел ли ты человека, чье слово поспешно? На глупца больше надежды, чем на него.

Видял ли си човек, прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

21 С луга, избалованный с детства, придет к плохому концу.

Ако някой глези слугата си от детинство, най-накрая той ще му стане като син.

22 Г невливый разжигает ссоры, и несдержанный совершает много грехов.

Гневлив човек възбужда препирни и сприхав човек беззаконства много.

23 Г ордость человека его принизит, а смиренный духом будет прославлен.

Гордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест.

24 С ообщник воров – враг самому себе; он слышит проклятия жертвы, но не осмеливается сознаться.

Който е съдружник с крадец, мрази душата си; той слуша заклеването, а не издава.

25 С трах перед человеком – ловушка, а верящий Господу находится в безопасности.

Страхът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.

26 М ногие ищут приема у правителя, но справедливость – от Господа.

Мнозина търсят благоволението на управителя, но съдбата на човека е от Господа.

27 Н ечестивые – мерзость для праведников, а честные – мерзость для неправедных.

Несправедлив човек е мерзост за праведните; и който ходи в прав път, е мерзост за нечестивите.