1 И орам, сын Ахава, стал царем Израиля на восемнадцатом году правления Иосафата, царя Иудеи, и правил в Самарии двенадцать лет.

А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израел в Самария; и царува̀ дванадесет години.

2 О н делал зло в глазах Господа, но не так, как его отец и мать, потому что убрал священный камень Баала, который сделал его отец.

Той вършѝ зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.

3 И все же он держался грехов Иеровоама, сына Навата, к которым тот склонил Израиль. Он не отступал от них. Поражение Моава

Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израел да греши; не се отказа от тях.

4 М еша, царь Моава, разводил овец, и должен был поставлять царю Израиля сто тысяч ягнят и шерсть со ста тысяч баранов.

А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израелевия цар въ̀лната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.

5 Н о после смерти Ахава царь Моава восстал против израильского царя.

Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израелевия цар.

6 Т огда царь Иорам вышел из Самарии и собрал все израильское войско.

Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израел.

7 Е ще он послал сказать Иосафату, царю Иудеи: – Царь Моава восстал против меня. Ты пойдешь со мной воевать против Моава? – Пойду, − ответил он. − Как ты, так и я, мой народ − твой народ, мои кони − твои кони.

И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ - както твоят народ, моите коне - както твоите коне.

8 П отом он спросил: – Какой дорогой мы выступим? Иорам ответил: – Через пустыню Эдома.

Попита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.

9 Ц арь Израиля отправился в путь с царем Иудеи и царем Эдома. После семи дней кружной дороги у войска не осталось воды ни для себя, ни для животных, которые были с ними.

И така, Израелевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

10 – Горе! − воскликнул царь Израиля. − Господь созвал нас, трех царей, чтобы отдать в руки Моава!

Тогава Израелевият цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!

11 Н о Иосафат спросил: – Неужели здесь нет пророка Господа, чтобы спросить через него Господа? Один из приближенных царя Израиля ответил: – Здесь есть Елисей, сын Шафата. Он поливал воду на руки Илии.

А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израелевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

12 И осафат сказал: – С ним слово Господне. Тогда царь Израиля, Иосафат и царь Эдома пошли к нему.

Тогава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, Израелевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.

13 Е лисей сказал царю Израиля: – Что у нас с тобой общего? Ступай к пророкам твоего отца и твоей матери. – Нет, − ответил царь Израиля, − ведь это Господь созвал нас, трех царей, чтобы отдать в руки Моава.

А Елисей запита Израелевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израелевият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.

14 Е лисей сказал: – Верно, как и то, что жив Господь Сил, Которому я служу – если бы я не уважал Иосафата, царя Иудеи, то я и не вглянул бы на тебя и даже не заметил.

А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.

15 А теперь приведите мне арфиста. И когда арфист играл, на Елисея сошла сила Господа,

А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей.

16 и он сказал: – Так говорит Господь: «Копайте рвы по всей этой долине».

И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове;

17 П отому что так говорит Господь: «Вы не увидите ни ветра, ни дождя, но эта долина наполнится водой, и вы, ваш скот и другие ваши животные будете пить».

защото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

18 С делать это для Господа легко, Он отдаст в ваши руки и Моав.

Но това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;

19 В ы захватите все укрепленные и большие города. Вы срубите хорошие деревья, завалите источники и забросаете камнями хорошие поля.

и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.

20 Н а следующее утро, в то время, когда приносят жертву, со стороны Эдома потекла вода! И земля наполнилась водой.

На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.

21 А моавитяне уже прослышали, что цари идут на них войной, и всех мужчин, и молодых, и старых, собрали и поставили на границе.

А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.

22 К огда рано утром они поднялись, солнце светило на воду, и вода показалась моавитянам красной, как кровь.

След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:

23 – Это кровь! – сказали они. – Должно быть, цари сражались и перебили друг друга. Что ж, на добычу, Моав!

Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!

24 Н о когда моавитяне пришли к израильскому лагерю, израильтяне поднялись и стали разить их, и те побежали. Войдя в Моав, они продолжали разить их.

А когато дойдоха в Израелевия стан, израелтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.

25 О ни разрушили города, и каждый воин бросал по камню на всякое хорошее поле, пока оно не было завалено. Они завалили источники и срубили хорошие деревья. Лишь в Кир-Харесете оставались каменные стены, пока пращники не окружили его и не напали на него.

Израелтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.

26 К огда царь Моава увидел, что проигрывает сражение, он взял с собой семьсот человек, владеющих мечом, чтобы прорваться к царю Эдома, но не смог.

Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

27 Т огда он взял первенца, который должен был стать царем вместо него, и принес его в жертву на городской стене. Это вызвало большое негодование против израильтян. Они отступили и вернулись в свою землю.

Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израелтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.