1 А теперь они надо мной смеются – те, кто младше меня, чьих отцов я бы погнушался поместить с собаками при моих стадах.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

2 И к чему мне сила их рук, если в них истощилась мощь?

защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

3 Н ищетой и голодом изнурены, бродят они в опаленной земле, в разоренном краю, во мраке.

От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 У кустов собирают соленые травы, и корни ракитника – их еда.

между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

5 Г онят их из среды людей и, как ворам, кричат им вслед.

Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

6 И м велят селиться в оврагах долин, среди скал и в расщелинах земли.

Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

7 В оют они среди зарослей и жмутся друг к другу под терном.

Ревяха между храстите. събираха се под тръните;

8 О тверженный, безымянный сброд, изгнанный из страны.

безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

9 А теперь они песней меня язвят, посмешищем для них я стал.

А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

10 Г нушаются меня, избегают меня и в лицо мне плевать не стыдятся.

Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

11 Б ог сделал меня слабым и беспомощным, и они распоясались предо мной.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

12 Э ти отродья нападают на меня с правого боку, в бегство меня обращают и на погибель мне готовят осаду.

Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

13 З аступают мне путь, все творят на беду мне – и никто им не помогает.

развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

14 К ак сквозь брешь на меня идут, все круша, на меня бросаются.

Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

15 У жасы ринулись на меня: моя слава развеяна, точно ветром, и уплыло, как облако, благоденствие. Дни скорби Иова

Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

16 И теперь угасает во мне моя жизнь; обступили меня дни скорби.

И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

17 Н очью ноют кости мои; боль меня гложет, не зная покоя.

През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

18 Б ог хватает одежду мою неистово; Он давит меня, как воротник рубахи.

Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

19 В грязь поверг Он меня, я стал как прах и пепел.

Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

20 Я зову Тебя, Боже, но нет ответа; встаю, но Ты на меня не смотришь.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

21 Т ы безжалостным стал ко мне; мощью руки Своей гонишь меня.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

22 Т ы подхватил, помчал меня в вихре; Ты швыряешь меня прямо в рокочущую бурю.

издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

23 Я знаю: Ты к смерти меня ведешь, в дом, уготованный всем живущим.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

24 О , никто не поднимет руку на бедняка, когда он призывает на помощь в своем несчастье!

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

25 Н е плакал ли я о тех, кто в беде? Разве о бедных душа моя не скорбела?

Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

26 Н о когда я добра ждал, пришла беда; уповал я на свет, но настала тьма.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

27 С ердце тревогой объято, покоя не ведает; для меня настали дни скорби.

Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

28 Х ожу почерневший, но не от солнца; встаю в собрании и взываю о помощи.

Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

29 Я стал братом шакалам и другом совам.

Станах брат на чакалите и другар на щраусите.

30 К ожа моя чернеет и шелушится; в лихорадке тело горит.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

31 Н а плач настроена моя арфа, и свирель моя – на напев печальный.

Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.