1 « Ora servo da zimbello ai più giovani di me, i cui padri non avrei reputato degni di stare fra i cani del mio gregge!

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

2 A che mi sarebbe servita la forza delle loro mani? Gente incapace a raggiungere l’età matura,

защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

3 s munta dalla miseria e dalla fame, ridotta a brucare nel deserto la terra da tempo nuda e desolata,

От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 s trappando erba salsa presso i cespugli e avendo per pane radici di ginestra.

между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

5 S ono scacciati di mezzo agli uomini, la gente grida loro dietro come dietro al ladro,

Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

6 a bitano in burroni orrendi, nelle caverne della terra e fra le rocce;

Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

7 r agliano fra i cespugli, si sdraiano alla rinfusa sotto i rovi;

Ревяха между храстите. събираха се под тръните;

8 g ente da nulla, razza senza nome, cacciata via dal paese a bastonate.

безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

9 O ra io sono il tema delle loro canzoni, il soggetto dei loro discorsi.

А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

10 M i detestano, mi fuggono, non si trattengono dallo sputarmi in faccia.

Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

11 N on hanno più ritegno, mi umiliano, rompono ogni freno in mia presenza.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

12 Q uesta gentaglia insorge alla mia destra, m’incalzano e si appianano le vie contro di me per distruggermi.

Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

13 H anno sovvertito il mio cammino, traggono vantaggio dalla mia rovina, essi che nessuno vorrebbe soccorrere!

развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

14 A vanzano come attraverso un’ampia breccia, si precipitano davanti in mezzo alle rovine.

Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

15 T errori mi si rovesciano addosso; il mio onore è portato via come dal vento, è passata come una nube la mia felicità.

Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

16 « Ora mi consumo, mi hanno colto i giorni dell’afflizione.

И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

17 L a notte mi trafigge, mi stacca le ossa, e i dolori che mi rodono non hanno sosta.

През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

18 P er la gran violenza del mio male la mia veste si sforma, mi si serra addosso come una tunica.

Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

19 D io m’ha gettato nel fango, e rassomiglio alla polvere e alla cenere.

Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

20 I o grido a te, ma tu non mi rispondi; ti sto davanti, ma tu non mi consideri!

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

21 T i sei mutato in nemico crudele verso di me; mi perseguiti con la potenza della tua mano.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

22 M i alzi per aria, mi fai portare via dal vento e mi annienti nella tempesta.

издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

23 I nfatti, lo so, tu mi conduci alla morte, alla casa di convegno di tutti i viventi.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

24 F orse chi sta per perire non protende la mano e nell’angoscia sua non grida aiuto?

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

25 N on piangevo io forse per chi era nell’avversità e non ero io angustiato per il povero?

Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

26 S peravo il bene, ma è venuto il male; aspettavo la luce, ma è venuta l’oscurità!

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

27 L e mie viscere bollono e non hanno riposo, sono venuti per me giorni d’afflizione.

Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

28 M e ne vado tutto annerito, ma non dal sole; mi alzo in mezzo all’assemblea e grido aiuto;

Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

29 s ono diventato fratello degli sciacalli, compagno degli struzzi.

Станах брат на чакалите и другар на щраусите.

30 L a mia pelle è nera e cade a pezzi; le mie ossa sono calcinate dall’arsura.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

31 L a mia cetra non dà più che accenti di lutto, e la mia zampogna, voce di pianto.

Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.