1 C ome mai il Signore, nella sua ira, ha coperto di una nube oscura la figlia di Sion? Egli ha gettato dal cielo in terra la gloria d’Israele e non si è ricordato dello sgabello dei suoi piedi, nel giorno della sua ira!

Как покри Господ с облак сионовата дъщеря с гнева Си, хвърли от небето долу, на земята, великолепието на Израел. И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!

2 I l Signore ha distrutto senza pietà tutti i territori di Giacobbe; nella sua ira ha rovesciato, ha atterrato le fortezze della figlia di Giuda, ne ha profanato il regno e i capi.

Господ изтреби всички Яковови жилища и не пожали; събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; оскверни царството и първенците му.

3 N ella sua ira ardente ha infranto tutta la potenza d’Israele; ha ritirato la propria destra in presenza del nemico. Ha consumato Giacobbe come fuoco fiammeggiante che divora tutto intorno.

В разпаления Си гняв строши всеки Израелев рог; оттегли десницата Си да е срещу неприятеля; и като пламтящ огън, който поглъща всичко наоколо, изгори Яков.

4 H a teso il suo arco come il nemico, ha alzato la destra come un avversario e ha trucidato tutti quelli che erano più cari a vedersi; ha riversato il suo furore come un fuoco sulla tenda della figlia di Sion.

Опъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; и изби всичко, приятно на окото; върху шатъра на сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

5 I l Signore è divenuto come un nemico: ha divorato Israele, ha divorato tutti i suoi palazzi, ha distrutto le sue fortezze; ha moltiplicato alla figlia di Giuda i lamenti e i gemiti.

Господ се превърна в неприятел; изтреби Израел, изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; и увеличи плача и риданието на Юдовата дъщеря.

6 H a spogliato la sua capanna come un giardino, ha distrutto il luogo del suo convegno; il Signore ha fatto dimenticare in Sion le feste solenni e i sabati e, nell’indignazione della sua ira, ha rigettato re e sacerdoti.

Той усилено събори шатъра му като колиба в градина; съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота и в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

7 I l Signore ha provato disgusto per il suo altare, ha detestato il suo santuario; ha dato i muri dei palazzi di Sion in mano dei nemici, i quali hanno alzato grida nella casa del Signore come in un giorno di festa.

Господ отхвърли жертвеника Си, погнуси се от светилището Си; предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, които вдигнаха шум в дома Господен като в празничен ден.

8 I l Signore ha deciso di distruggere le mura della figlia di Sion. Ha steso la corda, non ha ritirato la mano prima di averli distrutti; ha coperto di lutto bastioni e mura: gli uni e le altre sono distrutti.

Господ намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; опъна връвта; не оттегли ръката Си да изтреби; и направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.

9 L e sue porte sono sprofondate in terra; egli ha distrutto, spezzato le sue sbarre. Il suo re e i suoi capi sono fra le nazioni; non c’è più legge, e anche i suoi profeti non ricevono più visioni dal Signore.

Портите ѝ затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете ѝ; царят и първенците ѝ са между езичниците, където закона го няма; и пророците ѝ не получават видение от Господа.

10 G li anziani della figlia di Sion stanno per terra in silenzio; si sono gettati della polvere sul capo, si sono vestiti di sacchi. Le vergini di Gerusalemme curvano il capo al suolo.

Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища; Йерусалимските девици навеждат главите си до земята.

11 I miei occhi si consumano in lacrime, le mie viscere si commuovono, il mio fegato si spande in terra per il disastro della figlia del mio popolo, al pensiero dei bambini e dei lattanti che venivano meno per le piazze della città.

Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми, понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.

12 E ssi chiedevano alle loro madri: «Dov’è il pane, dov’è il vino?» Intanto venivano meno come feriti a morte nelle piazze della città ed esalavano l’ultimo respiro sul seno delle loro madri.

Казват на майките си: Къде има жито и вино?, когато примират като смъртно ранени по градските улици, когато предават дух в скута на майките си.

13 C he ti dirò? A che ti paragonerò, o figlia di Gerusalemme? Chi troverò simile a te per consolarti, vergine figlia di Gerusalemme? Infatti la tua ferita è larga quanto il mare; chi potrà guarirti?

Какво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, йерусалимска дъще? На кого да те оприлича, за да те утеша, девице, сионова дъще? Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?

14 I tuoi profeti hanno avuto per te visioni vane e illusorie; non hanno messo a nudo la tua iniquità per distogliere da te la deportazione. Le profezie che hanno fatto a tuo riguardo non erano che oracoli vani e seduttori.

Пророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, а видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.

15 T utti i passanti battono le mani al vederti; fischiano e scuotono il capo quando vedono la figlia di Gerusalemme: «È questa la città che la gente chiamava una bellezza perfetta, la gioia di tutta la terra?»

Всички, които заминават по пътя, изпляскват с ръце против тебе, подсвиркват и кимват с главите си, поради йерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата, и градът, за който цял свят се радва?

16 T utti i tuoi nemici aprono larga la bocca contro di te, fischiano e digrignano i denti; dicono: «L’abbiamo inghiottita! Sì, questo è il giorno che aspettavamo; ci siamo giunti, lo vediamo!»

Всичките ти неприятели отвориха широко устата си против тебе; подсвиркват, скърцат със зъбите си и казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.

17 I l Signore ha fatto quanto si era proposto. Ha adempiuto la parola che aveva pronunciata fin dai giorni antichi: ha distrutto senza pietà, ha fatto di te la gioia del nemico; ha esaltato la potenza dei tuoi avversari.

Господ извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля, възвиси рога на противниците ти.

18 I l loro cuore grida al Signore: «O mura della figlia di Sion, spandete lacrime come un torrente, giorno e notte! Non vi date pace, non abbiano riposo le pupille degli occhi vostri!

Сърцето им извика към Господа: Стено на сионовата дъщеря, проливай като поток сълзи денем и нощем; не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.

19 A lzatevi, gridate di notte, al principio di ogni veglia! Spandete come acqua il vostro cuore davanti alla faccia del Signore! Alzate le mani verso di lui per la vita dei vostri bambini, che vengono meno per la fame agli angoli di tutte le strade!

Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, които примират от глад край всички улици.

20 G uarda, Signore, considera! Chi mai hai trattato così? Delle donne hanno divorato il frutto del loro grembo, i bambini che accarezzavano! Sacerdoti e profeti sono stati massacrati nel santuario del Signore!

Виж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците в обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?

21 B ambini e vecchi giacciono a terra nelle vie; le mie vergini e i miei giovani sono caduti per la spada. Tu li hai uccisi nel giorno della tua ira, li hai massacrati senza pietà.

Дете и старец лежат на земята по пътищата; девиците и младежите ми паднаха от меч; избил си ги в деня на гнева Си; изклал си, без да пожалиш.

22 T u hai convocato, come a un giorno di festa solenne, i miei terrori da tutte le parti; nel giorno dell’ira del Signore non c’è stato superstite né fuggiasco. Quelli che io avevo accarezzati e allevati, il mio nemico li ha consumati!»

Призвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; и никой не се отърва, нито остана в деня на гнева Господен; онези, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.