1 A llora udii dal tempio una gran voce che diceva ai sette angeli: «Andate e versate sulla terra le sette coppe dell’ira di Dio».

И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

2 I l primo andò e versò la sua coppa sulla terra; e un’ulcera maligna e dolorosa colpì gli uomini che avevano il marchio della bestia e che adoravano la sua immagine.

И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

3 P oi il secondo versò la sua coppa nel mare; esso divenne sangue simile a quello di un morto, e ogni essere vivente che si trovava nel mare morì.

Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря.

4 P oi il terzo versò la sua coppa nei fiumi e nelle sorgenti delle acque; e diventarono sangue.

Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв.

5 U dii l’angelo delle acque che diceva: «Sei giusto, tu che sei e che eri, tu, il Santo, per aver così giudicato.

И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така;

6 E ssi infatti hanno versato il sangue dei santi e dei profeti, e tu hai dato loro sangue da bere; è quello che meritano ».

понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това.

7 E udii l’altare che diceva: «Sì, o Signore, Dio onnipotente, veritieri e giusti sono i tuoi giudizi».

И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди.

8 P oi il quarto versò la sua coppa sul sole e al sole fu concesso di bruciare gli uomini con il fuoco.

Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън.

9 E gli uomini furono bruciati dal gran calore; e bestemmiarono il nome di Dio che ha il potere su questi flagelli, e non si ravvidero per dargli gloria.

И голяма жега изнури човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

10 P oi il quinto versò la sua coppa sul trono della bestia. Il suo regno fu avvolto dalle tenebre. Gli uomini si mordevano la lingua per il dolore,

Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки,

11 e bestemmiarono il Dio del cielo a causa dei loro dolori e delle loro ulcere, ma non si ravvidero dalle loro opere.

и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си.

12 P oi il sesto versò la sua coppa sul gran fiume Eufrate, e le sue acque si prosciugarono perché fosse preparata la via ai re che vengono dall’Oriente.

Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата ѝ, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток.

13 E vidi uscire dalla bocca del dragone, da quella della bestia e da quella del falso profeta tre spiriti immondi, simili a rane.

И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби;

14 E ssi sono spiriti di demòni capaci di compiere dei miracoli. Essi vanno dai re del mondo intero per radunarli per la battaglia del gran giorno del Dio onnipotente.

защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

15 ( Ecco, io vengo come un ladro; beato chi veglia e custodisce le sue vesti perché non cammini nudo e non si veda la sua vergogna).

(Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.)

16 E radunarono i re nel luogo che in ebraico si chiama Harmaghedon.

И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.

17 P oi il settimo versò la sua coppa nell’aria; e dal tempio uscì una gran voce proveniente dal trono, che diceva: «È fatto».

Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

18 E ci furono lampi, voci, tuoni e un terremoto così forte che da quando l’uomo è sulla terra non se n’è avuto uno altrettanto disastroso.

И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен.

19 L a grande città si divise in tre parti e le città delle nazioni crollarono, e Dio si ricordò di Babilonia la grande per darle la coppa del vino della sua ira ardente.

А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

20 O gni isola scomparve e i monti non furono più trovati.

И всеки остров побегна и планините не се намериха.

21 E cadde dal cielo sugli uomini una grandine enorme, con chicchi del peso di circa un talento; gli uomini bestemmiarono Dio a causa della grandine, perché era un terribile flagello.

И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма.