1 G esù si mise di nuovo a insegnare presso il mare. Una grandissima folla si radunò intorno a lui, tanto che egli, montato su una barca, vi sedette stando in mare, mentre tutta la folla era a terra sulla riva.

И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 E gli insegnava loro molte cose in parabole e diceva loro nel suo insegnamento:

И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

3 « Ascoltate: il seminatore uscì a seminare.

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 M entre seminava, una parte del seme cadde lungo la strada; e gli uccelli vennero e lo mangiarono.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 U n’altra cadde in un suolo roccioso dove non aveva molta terra; e subito spuntò, perché non aveva terreno profondo;

Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 m a quando il sole si levò, fu bruciata e, non avendo radice, inaridì.

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 U n’altra cadde fra le spine; le spine crebbero e la soffocarono, ed essa non fece frutto.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

8 A ltre parti caddero nella buona terra; portarono frutto, che venne su e crebbe, e giunsero a dare il trenta, il sessanta e il cento per uno».

А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 P oi disse: «Chi ha orecchi per udire oda».

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 Q uando egli fu solo, quelli che gli stavano intorno con i dodici lo interrogarono sulle parabole.

И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 E gli disse loro: «A voi è dato il mistero del regno di Dio; ma a quelli che sono di fuori tutto viene esposto in parabole, affinché:

Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

12 “ Vedendo, vedano sì, ma non discernano; udendo, odano sì, ma non comprendano; affinché non si convertano, e non siano perdonati” ».

така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

13 P oi disse loro: «Non capite questa parabola? Come comprenderete tutte le altre parabole?

И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

14 I l seminatore semina la parola.

Сеячът сее Словото.

15 Q uelli che sono lungo la strada sono coloro nei quali è seminata la parola; e quando l’hanno udita, subito viene Satana e porta via la parola seminata in loro.

А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

16 E così quelli che ricevono il seme in luoghi rocciosi sono coloro che, quando odono la parola, la ricevono subito con gioia;

Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

17 m a non hanno in sé radice e sono di corta durata; poi, quando vengono tribolazione o persecuzione a causa della parola, sono subito sviati.

нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

18 E altri sono quelli che ricevono il seme tra le spine; cioè coloro che hanno udito la parola;

Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

19 p oi le ansiose preoccupazioni mondane, l’inganno delle ricchezze, l’avidità delle altre cose, penetrati in loro, soffocano la parola, che così riesce infruttuosa.

но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

20 Q uelli poi che hanno ricevuto il seme in buona terra sono coloro che odono la parola e l’accolgono e fruttano il trenta, il sessanta e il cento per uno». La lampada sul candeliere

А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

21 P oi diceva ancora loro: «Si prende forse la lampada per metterla sotto un recipiente o sotto il letto? Non la si prende invece per metterla sul candeliere?

И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

22 P oiché non vi è nulla che sia nascosto se non per essere manifestato; e nulla è stato tenuto segreto se non per essere messo in luce.

Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

23 S e uno ha orecchi per udire oda».

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 D iceva loro ancora: «Badate a ciò che udite. Con la misura con la quale misurate sarete misurati pure voi; e a voi sarà dato anche di più;

Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

25 p oiché a chi ha sarà dato, a chi non ha sarà tolto anche quello che ha». Il seme che da sé germoglia e cresce

Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

26 D iceva ancora: «Il regno di Dio è come un uomo che getti il seme nel terreno,

И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

27 e dorma e si alzi, la notte e il giorno; il seme intanto germoglia e cresce senza che egli sappia come.

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

28 L a terra da se stessa porta frutto: prima l’erba, poi la spiga, poi nella spiga il grano ben formato.

Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

29 E quando il frutto è maturo, subito vi mette la falce perché l’ora della mietitura è venuta». Il granello di senape

А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

30 D iceva ancora: «A che paragoneremo il regno di Dio, o con quale parabola lo rappresenteremo?

Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

31 E sso è simile a un granello di senape, il quale, quando lo si è seminato in terra, è il più piccolo di tutti i semi che sono sulla terra;

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

32 m a quando è seminato, cresce e diventa più grande di tutti gli ortaggi; e fa dei rami tanto grandi che alla sua ombra possono ripararsi gli uccelli del cielo».

но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 C on molte parabole di questo genere esponeva loro la parola, secondo quello che potevano intendere.

И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

34 N on parlava loro senza parabola; ma in privato ai suoi discepoli spiegava ogni cosa. Gesù calma la tempesta

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

35 I n quello stesso giorno, alla sera, Gesù disse loro: «Passiamo all’altra riva».

И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

36 E lasciata la folla, lo presero con sé, così com’era, nella barca. C’erano delle altre barche con lui.

И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

37 E d ecco levarsi una gran bufera di vento che gettava le onde nella barca, tanto che la barca già si riempiva.

И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

38 E gli stava dormendo sul guanciale a poppa. Essi lo svegliarono e gli dissero: «Maestro, non t’importa che noi moriamo?»

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

39 E gli, svegliatosi, sgridò il vento e disse al mare: «Taci, càlmati!» Il vento cessò e si fece gran bonaccia.

И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

40 E gli disse loro: «Perché siete così paurosi? Non avete ancora fede? »

Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 E d essi furono presi da gran timore e si dicevano gli uni gli altri: «Chi è dunque costui, al quale persino il vento e il mare ubbidiscono?»

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?