1 L ’anno nono del regno di Sedechia, il decimo giorno del decimo mese, Nabucodonosor, re di Babilonia, venne con tutto il suo esercito contro Gerusalemme; si accampò di fronte a essa e le costruì attorno delle trincee.

И така, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Йерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления около него;

2 L a città fu assediata fino all’undicesimo anno del re Sedechia.

и градът беше обсаждан до единадесетата година на цар Седекия.

3 I l nono giorno del quarto mese la carestia era grave nella città; e non c’era più pane per il popolo del paese.

А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, така че нямаше хляб за народа на мястото,

4 A llora venne fatta una breccia nelle mura della città. Tutta la gente di guerra fuggì, di notte, per la via della porta fra le due mura, in prossimità del giardino del re, mentre i Caldei stringevano la città da ogni parte; e il re prese la via della pianura,

в градската стена се отвори пролом, поради което всички военни мъже побегнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето.

5 m a l’esercito dei Caldei lo inseguì, lo raggiunse nella pianura di Gerico e tutto l’esercito di lui si disperse e lo abbandonò.

А халдейската войска преследва̀ царя и го настигна в йерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

6 A llora i Caldei presero il re e lo condussero al re di Babilonia a Ribla, dove fu pronunciata la sentenza contro di lui.

Хванаха царя и го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно,

7 I figli di Sedechia furono uccisi in sua presenza; poi cavarono gli occhi a Sedechia, lo incatenarono con una doppia catena di bronzo e lo portarono a Babilonia. Distruzione di Gerusalemme e del tempio; ultima deportazione

заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха му очите и като го оковаха, го отведоха във Вавилон. Падането на Йерусалим и разрушаването на храма

8 I l settimo giorno del quinto mese – era il diciannovesimo anno di Nabucodonosor, re di Babilonia – Nebuzaradan, capitano della guardia del corpo, funzionario del re di Babilonia, giunse a Gerusalemme,

А в петия месец, на седмия ден от месеца, в дванадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор в Йерусалим дойде началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

9 b ruciò il tempio del Signore e il palazzo del re e diede alle fiamme tutte le case di Gerusalemme, tutte le case dei grandi personaggi.

и изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Йерусалим, т. е. всяка голяма къща, изгори с огън.

10 T utto l’esercito dei Caldei, che era con il capitano della guardia, abbatté tutte le mura di Gerusalemme.

И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори стените около Йерусалим.

11 N ebuzaradan, capitano della guardia, deportò i superstiti che erano rimasti nella città, i fuggiaschi che si erano arresi al re di Babilonia e il resto della popolazione.

Тогава началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен останалите от народа, които бяха оцелели в града, и бежанците, които забегнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

12 I l capitano della guardia non lasciò che alcuni dei più poveri del paese a coltivare le vigne e i campi.

Обаче началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.

13 I Caldei spezzarono le colonne di bronzo che erano nella casa del Signore, le basi e il Mare di bronzo che era nella casa del Signore, e ne portarono via il metallo a Babilonia.

А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците изпочупиха и пренесоха медта им във Вавилон;

14 P resero le pignatte, le palette, i coltelli, le coppe e tutti gli utensili di bronzo con i quali si faceva il servizio.

отнесоха и котлите, лопатите, щипците, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата.

15 I l capitano della guardia prese pure i bracieri, le bacinelle: ciò che era d’oro e ciò che era d’argento.

Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците, и тасовете - каквото беше златно - като злато, и каквото сребърно - като сребро.

16 Q uanto alle due colonne, al Mare e alle basi che Salomone aveva fatte per la casa del Signore, il metallo di tutti questi oggetti aveva un peso incalcolabile.

Колкото до двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тези вещи превишаваше всяко тегло;

17 C iascuna di queste colonne era alta diciotto cubiti e aveva sopra un capitello di bronzo alto tre cubiti; e attorno al capitello c’erano un reticolato e delle melagrane, ogni cosa di bronzo; così era la seconda colonna, munita pure di reticolato.

височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; върху него имаше меден капител, чиято височината беше три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тези бяха размерите и на втория стълб с мрежата.

18 I l capitano della guardia prese Seraia, il sommo sacerdote, Sofonia, il secondo sacerdote,

Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарайя, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

19 e i tre custodi della porta d’ingresso, e prese nella città un eunuco che comandava la gente di guerra, cinque uomini dei consiglieri intimi del re che furono trovati nella città, il segretario del capo dell’esercito che arruolava il popolo del paese e sessanta privati che furono anch’essi trovati nella città.

а от града взе един евнух, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже, които имаха достъп при царя, които бяха намерени в града, и секретаря на военачалника, който събираше войски от народа на земята, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града.

20 N ebuzaradan, capitano della guardia, li prese e li condusse dal re di Babilonia a Ribla;

И като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

21 e il re di Babilonia li fece uccidere a Ribla, nel paese di Camat. Ghedalia, governatore di Giuda Così la popolazione di Giuda fu deportata lontano dal suo paese.

Вавилонският цар ги уби в Ривла, в земята Емат. Така юдеите бяха закарани в плен от земята си.

22 Q uanto al popolo che rimase nel paese di Giuda, lasciatovi da Nabucodonosor, re di Babilonia, il re pose a governarli Ghedalia, figlio di Aicam, figlio di Safan.

А колкото до народа, който остана в Юдейската земя, който вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над него той постави за управител Годолия, син на Ахикам, Сафановия син.

23 Q uando tutti i capitani della gente di guerra e i loro uomini udirono che il re di Babilonia aveva fatto Ghedalia governatore, si recarono da Ghedalia a Mispa: erano Ismael figlio di Netania, Iocanan figlio di Carea, Seraia figlio di Tanumet da Netofa, Iaazania, figlio di uno di Maaca, con la loro gente.

А когато всички военачалници, те и войниците им, чуха, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, а именно: Исмаил, син на Натания, Йонан, син на Кария, Сарайя, син на нетофатеца Танумет, и Яазания, син на един маахатец, те и войниците им.

24 G hedalia fece a loro e alla loro gente un giuramento, dicendo: «Non v’incutano timore i funzionari dei Caldei; restate nel paese, servite il re di Babilonia e vi troverete bene».

И Годолия се закле на тях и на мъжете им: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята и работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

25 M a il settimo mese, Ismael, figlio di Netania, figlio di Elisama, di stirpe reale, venne con dieci uomini e colpirono a morte Ghedalia insieme con i Giudei e con i Caldei che erano con lui a Mispa.

Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде заедно с десетина мъже и поразиха Годолия (така че умря) и юдеите, и халдейците, които бяха с него в Масфа.

26 E tutto il popolo, piccoli e grandi, e i capitani della gente di guerra partirono e andarono in Egitto, perché avevano paura dei Caldei. Ioiachin, re di Giuda, rimesso in libertà

Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците станаха и отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

27 I l trentasettesimo anno dalla deportazione di Ioiachin, re di Giuda, il ventisettesimo giorno del dodicesimo mese, Evil-Merodac, re di Babilonia, l’anno stesso che cominciò a regnare, fece grazia a Ioiachin, re di Giuda, e lo fece uscire di prigione;

А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдейския цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-меродах, в годината на възцаряването си, освободи от тъмницата Юдейския цар Йоахин;

28 g li parlò benevolmente e mise il suo trono più in alto di quello degli altri re che erano con lui a Babilonia.

разговаря любезно с него и постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

29 G li fece cambiare le vesti di prigione; e Ioiachin mangiò sempre a tavola con lui per tutto il tempo che egli visse.

и замени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него, през всички дни на живота си.

30 I l re provvide continuamente al suo mantenimento quotidiano, fintanto che visse.

А колкото до храната му, от царя му бе давана постоянна храна, ежедневен дял, през всички дни на живота му.