2 Kings 25 ~ 4 Царе 25

picture

1 N a i te iwa o nga tau o tona kingitanga, i te tekau o nga marama i te tekau o nga ra o te marama, ka tae mai a Nepukaneha kingi o Papurona, a ia me tana ope katoa, ki Hiruharama, a nohoia ana e ia a reira; a hanga ana e ratou etahi taumaihi mo re ira a tawhio noa.

И така, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Йерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления около него;

2 H eoi ka whakapaea te pa a tae noa ki te tekau ma tahi o nga tau o Kingi Terekia.

и градът беше обсаждан до единадесетата година на цар Седекия.

3 I te iwa o nga ra o te wha o nga marama he nui te matekai o te pa, a kahore he taro ma nga tangata o te whenua.

А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, така че нямаше хляб за народа на мястото,

4 K atahi ka wahia te pa, a rere ana nga tangata whawhai katoa i te po na te ara o te kuwaha i waenganui o nga taiepa e rua, na tera i te kari a te kingi; he mea karapoti hoki te pa e nga Karari; ko te kingi i haere na te Arapa.

в градската стена се отвори пролом, поради което всички военни мъже побегнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето.

5 O tiia i whai te ope a nga Karari i te kingi, a ka mau ia ki nga mania i Heriko: a ko tana ope katoa i marara noa atu i a ia.

А халдейската войска преследва̀ царя и го настигна в йерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

6 N a ka mau i a ratou te kingi, ka kawea ki te kingi o Papurona ki Ripira; a ka korerotia te whakawa mona.

Хванаха царя и го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно,

7 N a ka whakamatea e ratou nga tama a Terekia i tona aroaro, whakamatapotia iho nga kanohi o Terekia, a herea ana ia ki te mekameka, kawea ana ki Papurona.

заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха му очите и като го оковаха, го отведоха във Вавилон. Падането на Йерусалим и разрушаването на храма

8 I te rima o nga marama, i te whitu o nga ra o te marama, ara i te tekau ma iwa o nga tau o Kingi Nepukaneha, kingi o Papurona, ka haere mai a Neputaraarana rangatira o nga kaitiaki, he tangata na te kingi o Papurona, ki Hiruharama.

А в петия месец, на седмия ден от месеца, в дванадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор в Йерусалим дойде началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

9 N a ka tahuna e ia te whare o Ihowa, me te whare o te kingi, me nga whare katoa o Hiruharama, tae noa ki nga whare nunui katoa; tahuna ana e ia ki te ahi.

и изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Йерусалим, т. е. всяка голяма къща, изгори с огън.

10 W ahia iho hoki nga taiepa o Hiruharama a whawhe noa e te ope katoa o nga Karari, i haere mai nei ratou ko te rangatira o nga kaitiaki.

И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори стените около Йерусалим.

11 N a, ko te morehu o te iwi i mahue i te pa, me te hunga i papahoro atu, i taka atu ra ki te kingi o Papurona, me nga toenga atu o taua huihui, i whakahekea e Neputaraarana rangatira o nga kaitiaki.

Тогава началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен останалите от народа, които бяха оцелели в града, и бежанците, които забегнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

12 I waiho ia e te rangatira o nga kaitiaki etahi o nga rawakore o te whenua hei kaimahi waina, hei kaimahi whenua.

Обаче началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.

13 N a, ko nga pou parahi i te whare o Ihowa, me nga turanga, me te moana parahi i te whare o Ihowa, wawahia ana e nga Karari, a maua atu ana e ratou te parahi o aua mea ki Papurona.

А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците изпочупиха и пренесоха медта им във Вавилон;

14 I maua atu ano e ratou nga pata, me nga koko pungarehu, me nga kuku, me nga koko, me nga oko parahi katoa mo a ratou mahi tapu.

отнесоха и котлите, лопатите, щипците, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата.

15 K o nga oko ngarahu ano, ko nga peihana; ko nga mea koura, ko nga mea hiriwa, tena he koura, tena he hiriwa, tangohia ake e te rangatira o nga kaitiaki.

Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците, и тасовете - каквото беше златно - като злато, и каквото сребърно - като сребро.

16 K o nga pou e rua, ko te moana kotahi, me nga turanga e rua i hanga e Horomona mo te whare o Ihowa; kahore he paunatanga o te parahi o enei oko katoa.

Колкото до двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тези вещи превишаваше всяко тегло;

17 K o te tiketike o tetahi o nga pou kotahi tekau ma waru nga whatianga, he parahi te whakapaipai o runga: a ko te tiketike o te whakapaipai e toru nga whatianga; he parahi katoa te mea i whiria, me nga pamekaranete o te whakapaipai a whawhe noa: r ite tonu hoki ki enei to te rua o nga pou, he mea whiri ano tona.

височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; върху него имаше меден капител, чиято височината беше три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тези бяха размерите и на втория стълб с мрежата.

18 I tangohia ano e te rangatira o nga kaitiaki a Heraia, te tino tohunga, ratou ko te tohunga tuarua, ko Tepania, ko nga kaitiaki tokotoru o te kuwaha.

Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарайя, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

19 I tangohia ano e ia i te pa tetahi kaiwhakahaere, ko te rangatira o nga tangata whawhai; tokorima o nga tangata no te aroaro pu ake o te kingi, he hunga i rokohanga ki roto ki te pa: me te kaituhituhi, ara te rangatira o te ope, te kaihuihui i n ga tangata o te whenua; me nga tangata e ono tekau o te iwi o te whenua i rokohanga e ia ki roto ki te pa.

а от града взе един евнух, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже, които имаха достъп при царя, които бяха намерени в града, и секретаря на военачалника, който събираше войски от народа на земята, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града.

20 N a ka mau a Neputaraarana rangatira o nga kaitiaki ki a ratou, kawea ana ki te kingi o Papurona, ki Ripira.

И като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

21 N a patua ana ratou e te kingi o Papurona, whakamatea ana ki Ripira, ki te whenua o Hamata. Heoi whakahekea atu ana a Hura i tona oneone.

Вавилонският цар ги уби в Ривла, в земята Емат. Така юдеите бяха закарани в плен от земята си.

22 N a, ko te hunga i mahue ki te whenua o Hura, ko nga mea i mahue i a Nepukaneha kingi o Papurona, meinga ana e ia ko Keraria tama a Ahikama tama a Hapana hei kawana mo ratou.

А колкото до народа, който остана в Юдейската земя, който вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над него той постави за управител Годолия, син на Ахикам, Сафановия син.

23 N a, i te rongonga o nga rangatira ope katoa, o ratou ko a ratou tangata, kua meinga e te kingi o Papurona a Keraria hei kawana, ka haere mai ratou ki a Keraria ki Mihipa, ara a Ihimaera tama a Netania, a Iohanana tama a Karea, a Heraia tama a Ta nahumete Netopati, a Iaatania tama a tetahi Maakati, me a ratou tangata.

А когато всички военачалници, те и войниците им, чуха, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, а именно: Исмаил, син на Натания, Йонан, син на Кария, Сарайя, син на нетофатеца Танумет, и Яазания, син на един маахатец, те и войниците им.

24 N a ka oati a Keraria ki a ratou, ki a ratou tangata hoki, ka mea ki a ratou, Kaua e wehi, he mea mo nga pononga o nga Karari: e noho i te whenua, e mahi ki te kingi o Papurona, a ka whai pai koutou.

И Годолия се закле на тях и на мъжете им: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята и работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

25 O tiia i te whitu o nga marama ka haere mai a Ihimaera tama a Netania tama a Erihama, he momo kingi, ratou ko ona hoa, katohi tekau tangata, a patua iho a Keraria, mate rawa, ratou ko ona hoa, ko nga Hurai, ko nga Karari, i Mihipa.

Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде заедно с десетина мъже и поразиха Годолия (така че умря) и юдеите, и халдейците, които бяха с него в Масфа.

26 N a ka whakatika te iwi katoa, te iti me te rahi, ratou ko nga rangatira ope, a haere ana ki Ihipa, i wehi hoki ratou i nga Karari.

Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците станаха и отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

27 N a, i te toru tekau ma whitu o nga tau o te whakahekenga atu o Iehoiakini kingi o Hura, i te tekau ma rua o nga marama, i te rua tekau ma whitu o nga ra o te marama, ka whakaarahia e Ewiri, Meroraka kingi o Papurona, i te tau i kingi ai ia, te m atenga o Iehoiakini kingi o Hura i roto i te whare herehere.

А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдейския цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-меродах, в годината на възцаряването си, освободи от тъмницата Юдейския цар Йоахин;

28 A he pai ana korero ki a ia, nekehia ake ana e ia tona torona ki runga ake i nga torona o nga kingi i tona taha i Papurona.

разговаря любезно с него и постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

29 K o nga kakahu o tona hereherenga i whakawhitia e ia; a kai taro ana ia i tona aroaro i nga ra katoa i ora ai ia.

и замени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него, през всички дни на живота си.

30 A ko te wahi mana, he mea pumau, he mea homai e te kingi ki a ia i tenei ra, i tenei ra, i nga ra katoa i ora ai ia.

А колкото до храната му, от царя му бе давана постоянна храна, ежедневен дял, през всички дни на живота му.