1 K o te tama whakaaro nui ka rongo ki ta tona papa ako: ko te tangata whakahi ia e kore e rongo ki te riri.

Мъдрият син слуша бащината си поука, а присмивателят не внимава в изобличение.

2 E kai te tangata i te pai i te hua o tona mangai: ka kai ia te wairua o te hunga wanoke i te tutu.

От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, а душата на коварните ще яде насилие.

3 K o te tangata e tiaki ana i tona mangai e pupuri ana i tona ora: ko te tangata ia e hamama nui ana ona ngutu, ko te whakangaromanga mona.

Който пази устата си, опазва душата си, а който отваря широко устните си, ще погине.

4 E hiahia ana te wairua o te tangata mangere, a kahore he mea mana: ka meinga ia kia momona te wairua o te hunga uaua.

Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити.

5 E kino ana te tangata tika ki te korero teka: he mea whakarihariha ia te tangata kino, a whakama noa iho.

Праведният мрази лъжата, а нечестивият постъпва подло и срамно.

6 K o te tika hei kaitiaki mo te tangata e tapatahi ana te ara: ka whakataka ano te tangata kino e te hara.

Правдата пази ходещия непорочно, а нечестието съсипва грешния.

7 T era tetahi kei te amene taonga mona, heoi kahore rawa he mea i a ia: tera tetahi kei te whakarawakore i a ia, heoi nui atu ona rawa.

Един се преструва на богат, а няма нищо; друг се преструва на беден, но има много имот.

8 K o nga utu mo te tangata kia ora, ko ona rawa: tena ko te rawakore, e kore e rongo i te riri.

Богатството на човека служи за откуп на живота му; а сиромахът не обръща внимание на заплашвания.

9 E koa ana te marama o te hunga tika: ka keto ia te rama o te hunga kino.

Светлината на праведните е весела, а светилникът на нечестивите ще изгасне.

10 H e totohe anake i ahu mai i te whakapehapeha: he whakaaro nui ia kei te hunga i nga kupu tika.

От гордостта произхожда само препиране, а мъдростта е с онези, които приемат съвети.

11 K o nga taonga i puta mai i te whakamanamana ka iti haere: ko ta te tangata i whakaemi ai, he mea mahi, ka tupu haere.

Богатството, придобито чрез измама, ще намалее, а който събира с ръката си, ще го умножи.

12 H e manako taringa roa, he patu ngakau: ka tae te koronga, ko te rakau ia o te ora.

Отлагано очакване изнемощява сърцето, а постигнатото желание е дърво на живот.

13 K o te tangata e whakahawea ana ki te kupu, ka ngaro i a ia ano; ko te tangata ia e wehi ana i te whakahau, ka whiwhi ki te utu.

Който презира словото, сам на себе си вреди, а който почита заповедта, получава отплата.

14 K o te ture o te hunga whakaaro nui, he puna no te ora, e puta ai i nga reti o te mate.

Поуката на мъдрия е извор на живот, за да отбягва човек примките на смъртта.

15 K o to te ngarahu pai he homai atawhai; he taikaha ia te ara o te hunga nanakia.

Здравият разум дава благодат, а пътят на коварните е неравен.

16 H e mahi mohio ta te tangata tupato; ko ta te wairangi he hora i te kuwaretanga.

Всеки благоразумен човек работи със знание, а безумният разсява глупост.

17 K a hinga te karere kino ki te kino; ko te karere pono ia, ano he rongoa.

Лошият пратеник изпада в зло, а верният посланик дава здраве.

18 K o te tangata kahore e pai ki te papaki, mana te rawakore, te whakama; engari ko te tangata e whai mahara ana ki te ako, ka whakahonoretia.

Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, а който внимава в изобличение, ще бъде почитан.

19 K o te hiahia kua rite, he reka ki te wairua: he whakarihariha ia ki nga kuware te whakarere i te kino.

Изпълнено желание услажда душата, а за безумните е омразно да се отклоняват от злото.

20 H aere i te taha o te hunga whakaaro nui, a ka whai whakaaro koe: ko te takahoa ia o nga kuware, ka mamae.

Ходѝ с мъдрите и ще станеш мъдър, а другарят на безумните ще пострада зле.

21 K a whai te kino i te hunga hara; ko te utu ia ki te hunga tika, he pai.

Злото преследва грешните, а на праведните ще се въздаде добро.

22 H e whakarerenga iho ta te tangata pai mo nga tamariki a nga tamariki; kei te rongoa mo te tangata tika nga taonga o te tangata hara.

Добрият оставя наследство на внуците си, а богатството на грешния се запазва за праведния.

23 H e nui te kai kei te ngakinga a nga rawakore; tera ia te mea e ngaro ana i te kore o te tikanga pai.

Земеделието на сиромасите доставя много храна, но някои погиват от липса на разсъдък.

24 K o te tangata e kaiponu ana i tana whiu, e kino ana ia ki tana tama; ko te tangata ia e aroha ana ki a ia, ka papaki wawe i a ia.

Който щади тоягата си, мрази сина си, а който го обича, го наказва навреме.

25 K ai ana te tangata tika, makona ana tona wairua; ka hapa ia te kopu o te tangata kino.

Праведният яде до насищане на душата си, а коремът на нечестивите няма да бъде задоволен.