1 M a te kupu ngawari e kaupare te riri; ma te kupu taimaha ia e whakaoho te riri.

Мек отговор отклонява от ярост, а оскърбителната дума възбужда гняв.

2 K o te arero o te tangata whakaaro nui e whakahua tika ana i te matauranga: e whakapuaki ana ia te mangai o nga kuware i te wairangi.

Езикът на мъдрите изказва знание, а устата на безумните изригват глупост.

3 K ei nga wahi katoa nga kanohi o Ihowa, e titiro ana ki te hunga kino, ki te hunga pai.

Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

4 K o te arero reka he rakau no te ora; tena ki te wanoke a roto he wawahi wairua.

Благият език е дърво на живот, а извратеността в него съкрушава духа.

5 E whakahawea ana te wairangi ki te papaki a tona papa; ko te tangata ia e mahara ana ki te ako ka mohio ki te tupato.

Безумният презира поуката на баща си, а който внимава в изобличението, е благоразумен.

6 H e nui te taonga kei te whare o te tangata tika; he raruraru ia kei roto i nga mea hua ki te tangata kino.

В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на нечестивия има загриженост.

7 E ruia ana te matauranga e nga ngutu o nga whakaaro nui: kahore ia he pena a te ngakau o nga kuware.

Устните на мъдрите разсяват знание, а сърцето на безумните не прави така.

8 H e mea whakarihariha ki a Ihowa te whakahere a te hunga kino: engari e manako ana ia ki te inoi a te hunga tika.

Жертвата на нечестивите е мерзост пред Господа, а молитвата на праведните е приятна за Него.

9 H e mea whakarihariha ki a Ihowa te huarahi o te tangata kino: ko te tangata ia e whai ana i te tika tana e aroha ai.

Пътят на нечестивия е мерзост за Господа, а Той обича този, който следва правдата.

10 H e kino te papaki ki te tangata e whakarere ana i te ara; a, ko te tangata e kino ana ki te ako, ka mate.

Има тежко наказание за онези, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение, ще умре.

11 K ei te aroaro o Ihowa te reinga me te whakangaromanga; engari rawa hoki nga ngakau o nga tama a te tangata.

Адът и гибелта са открити пред Господа, колко повече - сърцата на човешките синове!

12 E kore te tangata whakahi e aroha ki te kaipapaki; e kore hoki e haere ki te hunga whakaaro nui.

Присмивателят не обича изобличителя си, нито ще отиде при мъдрите.

13 M a te koa o te ngakau ka pai ai te mata: ma te pouri ia o te ngakau ka maru ai te wairua.

Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се съкрушава.

14 E rapu ana te ngakau mohio i te matauranga; ko te kuware ia ta te mangai o nga wairangi e kai ai.

Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се хранят с глупост.

15 H e kino nga ra katoa o te hunga pouri; he hakari tonu ta te tangata i te ngakau marama.

За наскърбения всички дни са зли, а онзи, който е с весело сърце, има вечно пируване.

16 H e pai ke te iti i kinakitia ki te wehi ki a Ihowa, i te nui taonga i kinakitia ki te raruraru.

По-добро е малкото със страх от Господа, отколкото много съкровища с безпокойство.

17 H e pai ake te tina puwha ko te aroha hei kinaki, i te kau whangai e kinakitia ana ki te mauahara.

По-добра е гощавката от зеле с любов, отколкото охранено говедо с омраза.

18 H e whakaoho tautohe ta te tangata pukuriri: he pehi pakanga ia ta te tangata manawanui.

Яростният човек повдига препирни, а който не се гневи, бързо усмирява крамоли.

19 K o te ara o te tangata mangere, ano he taiepa tataramoa; he ara nui ia to te tangata tika.

Пътят на ленивия е като трънен плет, а пътят на праведните е като друм.

20 H e tama whakaaro nui, ka koa te papa: tena ko te tama kuware, he whakahawea ki tona whaea.

Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

21 K i te tangata maharakore he mea whakahari te wairangi; he tika ia te haere a te tangata matau.

На безумния глупостта е радост, а разумен човек ходи по прав път.

22 K i te kahore he runanga, ka pororaru nga tikanga: ma te tokomaha ia o nga kaiwhakatakoto whakaaro ka mau ai.

Където няма съветване, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците те се утвърждават.

23 K ei ta tona mangai i whakahoki ai he koa mo te tangata: ko te kupu i te wa i tika ai, ano te pai!

От отговора на устата си човек изпитва радост; и дума, навреме казана, колко е добра!

24 K i te tangata whakaaro nui e ahu whakarunga ana te ara ki te ora, he mea kia mahue ai i a ia te reinga o raro.

За разумния пътят на живота върви нагоре, за да се отклони от ада долу.

25 K a hutia ake e Ihowa te whare o te tangata whakakake: engari ka whakapumautia e ia te rohe o te pouaru.

Господ съсипва дома на горделивите, а утвърждава предела на вдовицата.

26 H e mea whakarihariha ki a Ihowa nga whakaaro nanakia; he mea kohakore ia nga kupu ahuareka.

Лошите помисли са мерзост пред Господа! А чистите думи са Му угодни.

27 K o te tangata apo taonga, raruraru ana i a ia tona whare; ka ora ia te tangata e kino ana ki nga mea homai noa.

Користолюбивият смущава своя дом, а който мрази даровете, ще живее.

28 K o te ngakau o te tangata tika e ata whakaaro ana ki te kupu hei whakahokinga; ko te mangai ia o te tangata kino e tahoro ana i nga mea kikino.

Сърцето на праведния обмисля какво да отговаря, а устата на нечестивите изригват зло.

29 E matara ana a Ihowa i te hunga kino: otiia e rongo ana ia ki te inoi a te hunga tika.

Господ е далеч от нечестивите, а слуша молитвата на праведните.

30 M a te marama o nga kanohi ka koa ai te ngakau: a ma te rongo pai ka momona ai nga wheua.

Светъл поглед весели сърцето и добри вести угояват костите.

31 K o te taringa e whakarongo ana ki te whakatupato e ora ai, ka noho i waenga i te hunga whakaaro nui.

Ухо, което слуша животворното изобличение, ще пребивава между мъдрите.

32 K o te tangata e whakakahore ana ki te papaki, e whakahawea ana ki tona wairua; engari ko te tangata e rongo ana ki te ako, ka whiwhi ki te ngakau mahara.

Който отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението, придобива разум.

33 K o te wehi ki a Ihowa te ako o te whakaaro nui; ko te ngakau whakaiti hoki e haere ana i mua i te honore.

Страхът от Господа е възпитание в мъдрост и смирението предшества славата.