1 A i korero a Ihowa ki a Mohi raua ko Arona i te whenua o Ihipa, i mea,

Тогава Господ каза на Моисей и Аарон в Египетската земя:

2 K o tenei marama hei marama timatanga ki a koutou: hei timatanga tenei mo nga marama o to koutou tau.

Този ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

3 K orero ki te huihuinga katoa o Iharaira, mea atu, Hei te tekau o nga ra o tenei marama, me tango he reme ma ratou e tenei, e tenei, kia rite ki nga whare o nga matua, he whare, he reme:

Говорете на цялото Израелево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от този месец, всеки по едно агне, според броя на семействата, по едно агне за всяко семейство.

4 A , ki te tokoouou te whare mo te reme, ma raua ko tona hoa noho tata ki tona whare e tango, kia rite ki te tokomaha o nga tangata; whakaritea te tokomaha o nga tangata mo te reme ki te kai a tenei, a tenei.

Но ако членовете на семейството са малко за агнето, тогава домакинът нека да покани най-близкия до къщата му съсед, като се съобразите с броя на хората; пресметнете за агнето според онова, което всеки може да изяде.

5 K ei whai koha ta koutou reme, hei te toa, hei te tautahi; tangohia mai i nga hipi, i nga koati ranei:

Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овцете или от козите да го вземете.

6 A me tiaki e koutou taea noatia te tekau ma wha o nga ra o tenei marama: a ma te huihui katoa o to Iharaira whakaminenga e patu i te ahiahi.

И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израелтяните, събрани в домовете си, да го заколят привечер.

7 A me tango e ratou tetahi wahi o nga toto, ka ta atu ai ki nga pou e rua, ki te korupe hoki o te tatau o nga whare e kainga ai tena mea e ratou.

После нека вземат от кръвта и сложат на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, където ще го ядат.

8 A me kai te kikokiko i taua po ano, he mea tunu ki te ahi, he taro rewenakore hoki; he puwha kawa hoki ta ratou e kinaki ai ki taua mea.

През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

9 K aua tetahi wahi e kainga matatia, he mea kohua ranei ki te wai, engari kia tunua ki te ahi; ko tona pane, ko ona waewae, me ona whekau.

Да не ядете от него сурово, нито варено във вода, а изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

10 K aua hoki e whakatoea tetahi wahi ona ki te ata; a, ko te wahi ona e toe ki te ata, tahuna ki te ahi.

И да не оставите нищо от него до сутринта; ако остане нещо до сутринта, изгорете го в огън.

11 A me penei ta koutou kai i taua mea; kia whitikiria o koutou hope, hei o koutou waewae o koutou hu, ko a koutou tokotoko hoki ki o koutou ringaringa; kia hohoro hoki te kai: ko te kapenga hoki a Ihowa tena.

И така да го ядете: препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, защото е Пасхата на Йехова.

12 T a te mea ka tika ahau ra waenganui o te whenua o Ihipa i taua po, ka patu hoki i nga matamua katoa i te whenua o Ihipa, i te tangata a tae iho ana ki te kararehe; a ka puta aku whakawa ki nga atua katoa o Ihipa: ko Ihowa ahau.

Защото в онази нощ ще мина през Египетската земя и ще поразя всяко първородно същество в Египетската земя - и човек, и животно; и ще извърша дела на съд против всички египетски богове; Аз съм Йехова.

13 A hei tohu mo koutou te toto i nga whare e noho ai koutou; a, ka kite ahau i te toto, ka kape ahau i a koutou, e kore ano hoki te whiu e pa ki a koutou hei whakamate, ina patu ahau i te whenua o Ihipa.

И кръвта на къщите, където сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да ви постигне унищожителна напаст.

14 A , hei whakamaharatanga mo koutou tenei ra; hei konei koutou tuku ai i te hakari ki a Ihowa, tuku iho ki o koutou whakatupuranga; ko te ture tenei ake nei, ake nei, kia hakaritia e koutou tenei ra.

Онзи ден ще ви бъде за спомен и ще го пазите като празник на Господа през всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде да го празнувате.

15 E whitu nga ra e kai ai koutou i te taro rewenakore; hei te ra tuatahi ano ka whakakorea ai te rewena o o koutou whare; ta te mea ki te kai tetahi i te taro rewena i te ra tuatahi, a taea noatia te whitu o nga ra, ka hatepea atu taua wairua i ro to i a Iharaira.

Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще вдигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия до седмия ден, онзи човек ще бъде изтребен от Израел.

16 H ei te ra tuatahi hoki he huihuinga tapu, hei te ra tuawhitu hoki he huihuinga tapu mo koutou; kaua tetahi mahi e mahia i aua ra; heoi ano ko te kai ma tenei, ma tenei, ta koutou e raweke ai.

На първия ден ще имате свято събрание и на седмия ден - друго свято събрание; никаква работа да не се върши през тези дни освен онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

17 K ia mau hoki ki te hakari o te taro rewenakore; no te mea, no tenei rangi pu ano i whakaputaina ai e ahau o koutou ropu i te whenua o Ihipa: mo konei, kia mau ki tenei ra, i o koutou whakatupuranga; hei tikanga tenei ake ake.

И така, да отпразнувате празника на безквасните хлябове, защото в същия този ден изведох племената ви от Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите този ден през всичките си поколения.

18 H ei te marama tuatahi, hei te kotahi tekau ma wha o nga ra, i te ahiahi, ka kai koutou i te taro rewenakore, a tae noa ki te rua tekau ma tahi o nga ra o te marama, i te ahiahi.

От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

19 K aua he rewena e kitea ki o koutou whare i nga ra e whitu; ta te mea ki te kai tetahi i te mea kua rewenatia, ina, ka hatepea atu taua wairua i roto i te huihui o Iharaira, ahakoa tangata ke, ahakoa tangata whenua ranei.

Седем дни да не оставяте квас в къщите си, защото, който яде квасно, да бъде премахнат от обществото на израелтяните, бил той пришълец или местен.

20 K aua e kainga tetahi mea kua rewenatia; hei te taro rewenakore he kai ma koutou i o koutou nohoanga katoa.

Нищо квасно да не ядете; където и да живеете, безквасни хлябове да ядете.

21 N a ka karanga a Mohi ki nga kaumatua katoa o Iharaira, ka mea ki a ratou, Tikina, tangohia mai ma koutou he reme, kia rite ki o koutou whanau, patua hoki te kapenga.

Тогава, на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всички Израелеви старейшини и им каза: Идете и си вземете по едно агне според семействата си и заколете пасхалното агне.

22 A tangohia he paihere hihopa, ka tuku ki te toto i te peihana, na ka tata atu i te korupe me nga pou e rua ki te toto i te peihana; kaua hoki tetahi o koutou e puta ki waho o te kuwaha o tona whare, a taea noatia te ata.

После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще съберете в леген, и с кръвта, която е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата, и никой от вас да не излиза от къщната си врата до сутринта.

23 H e mea hoki, ka haere atu a Ihowa ki te patu i nga Ihipiana; a, ka kite ia i te toto i te korupe, i nga pou e rua hoki, ka kapea e Ihowa te kuwaha, e kore hoki e tukua e ia te kaiwhakamate kia haere ki roto ki o koutou whare patu ai.

Защото Господ ще мине да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата и няма да остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

24 K ia mau hoki ki tenei mea, hei ture mou, mo au tamariki, ake ake.

И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

25 A , tenei ake, a te wa e tae ai koutou ki te whenua e homai e Ihowa ki a koutou, ki tana i korero ai, na kia mau ki tenei mahi.

Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието Си, ще пазите този обряд.

26 A , tenei ake, ki te mea a koutou tamariki ki a koutou, He aha tenei e mahia nei e koutou?

А когато децата ви попитат: Какво искате да кажете с този обряд?,

27 N a ka mea atu, Ko te patunga ra i ta Ihowa kapenga, nana ra i kape nga whare o nga tama a Iharaira i Ihipa, i a ia i patu ai i nga Ihipiana, a whakaorangia ake o matou whare. Na tuohu ana te iwi, koropiko ana.

ще отговорите: Това е пасхално жертвоприношение за минаването на Господа, Който отмина къщите на израелтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава народът се наведе и се поклони.

28 N a ka haere nga tama a Iharaira, a mea ana i ta Ihowa i whakahau ai ki a Mohi raua ko Arona, pera ana ratou.

И израелтяните отидоха и направиха, както Господ заповяда на Моисей и Аарон.

29 N awai a, ka waenganui po, na, patu ana e Ihowa nga matamua katoa i te whenua o Ihipa, te matamua a Parao e noho ana i runga i tona torona, a tae iho ana ki te matamua a te herehere i roto i te whare herehere; me nga matamua katoa a te kararehe.

Посреднощ Господ порази всяко първородно същество в Египетската земя - от първородния на фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който беше в затвора, както и всяко първородно от добитъка.

30 N a ka maranga ake a Parao i te po, ratou ko ana tangata katoa, ko nga Ihipiana katoa; na, he nui te tangi i Ihipa; kahore hoki he whare i kore te tupapaku.

И фараонът стана през нощта, той и всичките му служители, и всички египтяни; и се понесе голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

31 N a ka karanga ia ki a Mohi raua ko Arona i te po, a ka mea, Whakatika, haere atu i roto i toku iwi, koutou ko nga tama a Iharaira; haere ki te mahi ki a Ihowa, ki te pera me ta koutou i ki ai.

Тогава фараонът повика Моисей и Аарон през нощта и каза: Станете и вие, и израелтяните, излезте изсред народа ми и идете, послужете на Йехова, както поискахте,

32 T angohia hoki a koutou hipi, a koutou kau hoki, a koutou i ki ai, a haere atu; me manaaki ano hoki i ahau.

подкарайте и овцете, и стадата си, както поискахте, и идете, и благословете и мен.

33 A akiaki ana nga Ihipiana ki te iwi, kia tonoa wawetia atu ai ratou i te whenua; i mea hoki ratou, Ka mate katoa tatou.

Също египтяните настояваха пред народа, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си казаха: Ние всички измираме.

34 A maua atu ana e te iwi ta ratou paraoa pokepoke, i te mea kahore ano i rewenatia noatia, he mea takai a ratou pokepokenga paraoa ki o ratou kakahu, na kei o ratou pokohiwi.

И народът вдигна тестото си, преди още да е втасало, като носеха на рамена нощвите, обвити в дрехите си.

35 N a ka pera nga tama a Iharaira me ta Mohi i ki ai; na, kei te tono mea hiriwa, mea koura, kakahu, i nga Ihipiana:

А израелтяните бяха постъпили, както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

36 A na Ihowa i mea kia paingia te iwi e nga Ihipiana, a homai ana e ratou: a pahuatia ana e ratou nga Ihipiana.

и Господ беше дал на народа да спечели доверието на египтяните, така че те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните. Излизане от Египет през пасхалната нощ

37 N a ka turia mai e nga tama a Iharaira i Ramehehe ki Hukota, tata tonu nga tane ki nga mano e ono rau, he mea haere i raro, haunga nga tamariki.

И така, израелтяните се вдигнаха от Рамзес за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен семействата.

38 H e nui te whakauru i haere i a ratou; me te hipi, me te kau, he tini ke te kararehe.

Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овце и говеда.

39 A tunua iho e ratou etahi taro rewenakore i te paraoa pokepoke i maua atu e ratou i Ihipa, kahore hoki i rewenatia; no te mea hoki i peia ratou i Ihipa, kihai hoki i ahei te noho iho, kihai hoki ratou i taka i te o mo ratou.

А от тестото, което носеха от Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше втасало, понеже ги пропъдиха от Египет и те нямаха време да си приготвят ястие.

40 N a, ko te nohoanga o nga tama a Iharaira, i noho ra ki Ihipa, e wha rau e toru tekau nga tau.

А времето, което израелтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

41 A i te mutunga o nga tau e wha rau e toru tekau, i taua ra pu ano, na, ka puta nga mano katoa o Ihowa i te whenua o Ihipa.

И в самия край на четиристотин и тридесетте години цялото Господне войнство излезе от Египетската земя.

42 K a maharatia taua po nei, hei mea ki a Ihowa, mo to ratou whakaputanga i te whenua o Ihipa: ko taua po tenei o Ihowa hei maharatanga ma nga tama katoa a Iharaira, i o ratou whakatupuranga.

Това е нощ, определена за бдения, защото Господ ги изведе от Египетската земя; това е онази нощ, която всички израелтяни през всичките си поколения трябва особено да пазят за Господа.

43 I mea ano a Ihowa ki a Mohi raua ko Arona, Ko te tikanga tenei mo te kapenga: Kaua tetahi tangata ke e kai i tena mea;

И Господ каза на Моисей и Аарон: Ето закона за Пасхата: Никой чужденец да не яде от нея;

44 E ngari nga pononga katoa a te tangata i utua ki te moni, kia oti te kokoti e koe, ka kai ai i tena mea.

обаче всеки роб, купен с пари, да яде от нея, след като бъде обрязан.

45 K aua te manene, te kaimahi ranei, e kai i tena mea.

Никой пришълец или наемник да не яде от нея.

46 K ia kotahi te whare e kainga ai; kaua e mauria tetahi wahi o te kikokiko ki waho i te whare; kaua hoki e whatiia tetahi wheua ona.

Вътре в къщата да бъде изядено агнето; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от него да не строшите.

47 M a te huihuinga katoa o Iharaira tena mahi.

Цялото общество израелтяни да я пазят.

48 N a, he tangata ke e noho ana i a koe, a ka mahi i te kapenga a Ihowa, kotia ana tane katoa, katahi ka whakatata ai ia ki tena mahi; a ka rite ki te tangata whenua: kei kainga e te kokotikore.

И ако някой чужденец живее като заселник между теб и поиска да пази Пасхата на Господа, нека се обрежат всичките му мъжки представители и тогава нека да я спазва; той ще бъде като местен жител. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

49 K ia kotahi ano te ture mo te tangata whenua raua ko te tangata ke e noho ana i roto i a koutou.

Един закон ще има за местния жител и за чужденеца, който е заселник между вас.

50 N a ka pera nga tama katoa a Iharaira me ta Ihowa i ako ai ki a Mohi raua ko Arona; pera ana ratou.

И всички израелтяни направиха, както Господ заповяда на Моисей и Аарон.

51 N a, no taua ra pu ano i whakaputaina mai ai e Ihowa nga tama a Iharaira i te whenua o Ihipa, tenei ropu, tenei ropu o ratou.

И така, в същия онзи ден Господ изведе израелтяните от Египетската земя според подразделенията на тяхното войнство.