1 H e pai ke te rawakore e haere ana i runga i tona tapatahi, i te ngutu whanoke, i te whakaarokore.

По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, отколкото онзи, който е с извратени устни, а при това безумен.

2 N a ehara hoki i te mea pai kia kaua he matauranga mo te wairua; a, ko te tangata e hohoro ana ona waewae, ka hara.

Наистина сърдечно желание без разсъдък не е добро и който бърза с краката си, сбърква пътя си.

3 E whakaparoritia ana te ara o te tangata e tona wairangi: e amuamu ana hoki tona ngakau ki a Ihowa.

Безумието на човека изкривява пътя му и сърцето му негодува против Господа.

4 M a te rawa ka tokomaha atu ai nga hoa aroha: e wehea atu ana ia te rawakore i tona hoa aroha.

Богатството прибавя много приятели, а сиромахът бива изоставен от приятеля си.

5 E kore te kaiwhakapae teka e whakaharakoretia; e kore hoki e mawhiti te tangata korero teka.

Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан и който диша лъжи, няма да избегне възмездие.

6 H e tokomaha e whai kia manakohia e te tangata ringa mahora; he hoa aroha hoki nga tangata katoa no te tangata e homai mea ana.

Мнозина търсят благоволението на щедрия и всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

7 E kino ana nga teina katoa o te rawakore ki a ia: na nui ke atu te mataratanga atu o ona hoa i a ia! Whai noa ana kupu i a ratou, heoi kua riro ratou.

Всичките братя на сиромаха го мразят - колко повече го отбягват приятелите му! Той тича след тях с умилителни думи, но тях ги няма.

8 K o te tangata e mea ana ki te whakaaro nui mona, e aroha ana ki tona wairua ake: ko te tangata e pupuri ana i te matauranga, ka tutaki ki te pai.

Който придобива ум, обича душата си; който пази благоразумие, ще намери добро.

9 E kore te kaiwhakapae teka e whakaharakoretia; ka huna hoki te tangata korero teka.

Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан и който изказва лъжи, ще загине.

10 E kore e tau te noho rangatira ki te whakaarokore; he makere rawa te noho ko te pononga hei rangatira mo nga rangatira.

Изнежеността не прилича на безумен, много по-малко - на слуга да властва над началници.

11 K o te ngarahu tupato ka pupuri i tona riri; a hei whakakororia mona te whakarere noa iho i te he.

Благоразумието на човека възпира гнева му и слава е за него да не се взира в престъпление.

12 K o te riri o te kingi rite tonu ki te hamama o te raiona; ko tana manako ia ano he tomairangi i runga i te tarutaru.

Гневът на царя е като рев на лъв, а благоволението му е като роса на тревата.

13 H e aitua mo tona papa te tamaiti whakaarokore: a, ko nga ngangare a te wahine, me te maturuturu puputu tonu.

Безумен син е бедствие за баща си и препирните на свадлива жена са като непрестанен капчук.

14 H e whare, he taonga i tuku iho i nga matua: ko te hoa wahine mahara i a Ihowa.

Къща и богатство се оставят наследство от бащите, но благоразумна жена е от Господа.

15 M a te mangere e mea kia moe i te moe reka; ka matekai hoki te wairua o te rora.

Ленивостта хвърля в дълбок сън и бездейна душа ще гладува.

16 K o te tangata e pupuri ana i te whakahau e pupuri ana i tona wairua: engari ko te tangata kore whakaaro ki ona ara ka mate.

Който пази заповедта, пази душата си, а който занемарява пътищата си, ще загине.

17 K o te tangata e ohaoha ana ki te rawakore e whakatarewa moni ana ki a Ihowa, a ka utua ki a ia tana mahi atawhai.

Който показва милост към бедния, заема на Господа и Той ще му въздаде за благодеянието му. Мъдри съвети към младите хора

18 P akia tau tama, i te mea kua whai manakohanga; kaua hoki tou ngakau e whai tonu i te whakangaromanga mona.

Наказвай сина си, докато има надежда, и не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

19 K o te tangatariri nui mana e waha tona he: ki te whakaora hoki koe i a ia, ka waiho tonu tena hei mahi mau.

Гневлив човек ще понесе наказание; защото, ако го пожалиш, после пак ще трябва да го наказваш.

20 W hakarongo ki te kupu tohutohu, tahuri mai hoki ki te ako, kia whai whakaaro ai koe i tou mutunga iho.

Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.

21 H e maha nga whakaaro i roto i te ngakau o te tangata; e tu tonu ana ia ta Ihowa tikanga.

Има много помисли в сърцето на човека, но намерението Господне - то ще устои.

22 K o te hiahia o te tangata te aronga o tana atawhai: engari te rawakore i te tangata teka.

Милосърдието на човека е чест за него и сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

23 K o te wehi ki a Ihowa te ara ki te ora: a, ko te tangata kei a ia tera, ka noho makona; e kore tetahi he e pa ki a ia.

Страхът от Господа спомага за живот; който го има, ще си ляга наситен и няма да срещне зло.

24 E kuhua ana e te mangere tona ringa ki te rihi, e kore rawa nei e whakahokia e ia ki tona mangai.

Ленивият потапя ръката си в паницата и не иска дори в устата си да я върне.

25 P akia te tangata whakahi, a ka tupato nga kuware: akona hoki te tangata mahara, a ka mohio ia ki te matauranga.

Ако накажеш присмивателя, простият ще стане внимателен; и ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

26 K o te tangata e pahua ana i tona papa, e pei atu ana hoki i tona whaea, he tama ia e whakama ai, e ingoa kino ai hoki.

Който опропастява баща си и изпъжда майка си, той е син, който причинява срам и нанася позор.

27 K ati, e taku tama, te whakarongo ki te ako hei mea kau e kotiti atu ai i nga kupu o te matauranga.

Престани, сине мой, да слушаш съвети, които те отклоняват от мъдростта.

28 E whakahi ana te kaiwhakaatu he ki te whakawa; e horomia ana hoki te kino e te mangai o te hunga kino.

Лошият свидетел се присмива на правосъдието; и устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

29 K ua rite he whakawa mo nga whakahi, he whiu mo te tuara o nga whakaarokore.

Присъди се приготвят за присмивателите и бой - за гърба на безумните.