1 I o, Paolo, vi esorto per la mansuetudine e la mitezza di Cristo; io, che quando sono presente tra di voi sono umile, ma quando sono assente sono ardito nei vostri confronti,

И сам аз, Павел, ви моля поради Христовата кротост и нежност - аз, който съм смирен, когато съм между вас, а когато отсъствам, ставам смел към вас, -

2 v i prego di non obbligarmi, quando sarò presente, a procedere arditamente con quella fermezza con la quale intendo agire contro taluni che pensano che noi camminiamo secondo la carne.

моля ви, когато съм при вас, да не се принудя да употребя смелост с онази увереност, с която мисля да се одързостя против някои, които смятат, че ние постъпваме по плът.

3 I n realtà, sebbene viviamo nella carne, non combattiamo secondo la carne;

Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме.

4 i nfatti le armi della nostra guerra non sono carnali, ma hanno da Dio il potere di distruggere le fortezze, poiché demoliamo i ragionamenti

Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне на крепости.

5 e tutto ciò che si eleva orgogliosamente contro la conoscenza di Dio, facendo prigioniero ogni pensiero fino a renderlo ubbidiente a Cristo;

Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос.

6 e siamo pronti a punire ogni disubbidienza, quando la vostra ubbidienza sarà completa.

И сме готови да накажем всяко непослушание, щом стане пълно вашето послушание.

7 V oi guardate all’apparenza delle cose. Se uno è convinto dentro di sé di appartenere a Cristo, consideri anche questo dentro di sé: che com’egli è di Cristo, così lo siamo anche noi.

Вие гледате на външното. Ако някой е уверен в себе си, че е Христов, то нека размисли още веднъж в себе си, че както той е Христов, така и ние сме Христови.

8 I nfatti, se anche volessi vantarmi un po’ più della nostra autorità, che il Signore ha data per la vostra edificazione e non per la vostra rovina, non avrei motivo di vergognarmi.

Защото ако бих се похвалил малко повечко с нашата власт, която Господ даде за вашето назидание, а не за сриването ви, не бих се засрамил.

9 D ico questo perché non sembri che io cerchi d’intimidirvi con le mie lettere.

Обаче нека не се покажа, че желая да ви заплашвам с посланията си.

10 Q ualcuno dice infatti: «Le sue lettere sono severe e forti, ma la sua presenza fisica è debole e la sua parola è cosa da nulla».

Понеже някои казват: Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и говоренето - нищожно.

11 Q uel tale si convinca che come siamo a parole, per mezzo delle lettere, quando siamo assenti, così saremo anche a fatti quando saremo presenti.

Такъв нека има предвид това, че каквито сме на думи в посланията си, когато сме далеч от вас, такива сме и на дело, когато сме при вас.

12 P oiché noi non abbiamo il coraggio di classificarci o confrontarci con certuni che si raccomandano da sé; i quali però, misurandosi secondo la loro propria misura e paragonandosi tra di loro stessi, mancano d’intelligenza.

Защото не смеем да смятаме или да сравняваме себе си с някои от онези, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.

13 N oi, invece, non ci vanteremo oltre misura, ma entro la misura del campo di attività di cui Dio ci ha segnato i limiti, dandoci di giungere anche fino a voi.

А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.

14 N oi infatti non oltrepassiamo i nostri limiti come se non fossimo giunti fino a voi; perché siamo realmente giunti fino a voi con il vangelo di Cristo.

Защото ние не се простираме прекомерно, като че ли не сме достигнали до вас; защото ние първи достигнахме до вас с Христовото благовестие.

15 N on ci vantiamo oltre misura di fatiche altrui, ma nutriamo speranza che, crescendo la vostra fede, saremo tenuti in maggiore considerazione tra di voi nei limiti del campo di attività assegnatoci,

И не се хвалим с това, което е вън от мярката ни, т. е. с чужди трудове, а имаме надежда, че с растежа на вярата ви ние ще имаме по-голяма област за работа между вас, и то премного,

16 p er poter evangelizzare anche i paesi che sono al di là del vostro senza vantarci, nel campo altrui, di cose già preparate.

така че да проповядваме благовестието и от вас по-нататък, а не да се хвалим с готовото в чужда област.

17 M a chi si vanta, si vanti nel Signore.

А който се хвали, с Господа да се хвали.

18 P erché non colui che si raccomanda da sé è approvato, ma colui che il Signore raccomanda.

Защото не е одобрен този, който сам себе си препоръчва, а този, когото Господ препоръчва.