1 « Sai quando figliano le capre selvatiche? Hai osservato quando le cerve partoriscono?

Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 C onti i mesi della loro pregnanza e sai il momento in cui devono sgravarsi?

Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

3 S i accosciano, fanno i loro piccini e sono subito liberate dalle loro doglie;

Когато се навеждат, раждат малките си, освобождават се от болките си.

4 i loro piccini si fanno forti, crescono all’aperto, se ne vanno e non tornano più alle madri.

Малките им заякват, растат в полето; излизат и не се връщат вече при тях.

5 C hi manda libero l’onagro e chi scioglie i legami all’asino selvatico?

Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на този плах бежанец,

6 A lui ho dato per dimora il deserto e la terra salata per abitazione.

за който съм направил пустинята за къща и солената земя - на негово жилище?

7 E gli si beffa del frastuono della città e non ode grida di padrone.

Той се присмива на градския шум, нито внимава във викането на този, който го кара.

8 P ercorre le montagne della sua pastura e va in cerca di ogni filo di verde.

Планините, които обикаля, са пасбището му; и търси всякаква зеленина.

9 I l bufalo vorrà forse servirti o passare la notte presso la tua mangiatoia?

Ще благоволи ли дивият вол да ти работи или ще нощува ли в твоите ясли?

10 L egherai il bufalo con una corda perché faccia il solco? Erpicherà egli le valli dietro a te?

Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

11 T i fiderai di lui perché la sua forza è grande? Lascerai a lui il tuo lavoro?

Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

12 C onterai su di lui perché ti porti a casa il raccolto e ti ammucchi il grano sull’aia?

Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти и да го събере в хармана ти?

13 L o struzzo batte allegramente le ali; ma le sue penne e le sue piume sono forse di cicogna ?

Крилете на щрауса пляскат весело; но крилете и перата му благи ли са?

14 N o, poiché esso abbandona sulla terra le proprie uova, le lascia scaldare sopra la sabbia.

Защо той оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта,

15 E gli dimentica che un piede le potrà schiacciare, che le bestie dei campi le potranno calpestare.

а забравя, че е възможно крак да ги смаже или полски звяр да ги стъпче.

16 T ratta duramente i suoi piccini, quasi non fossero suoi; la sua fatica sarà vana, ma ciò non lo turba,

Отнася се жестоко с малките си, като че не са негови; трудът му е напразно, защото не го е грижа за опасности;

17 p erché Dio l’ha privato di saggezza, non gli ha impartito intelligenza.

понеже Бог го е лишил от мъдрост и не го е дарил с разум.

18 M a quando si muove e prende lo slancio, si beffa del cavallo e di chi lo cavalca.

Когато стане да бяга, се присмива на коня и на ездача му.

19 S ei tu che dai al cavallo la forza? Che gli vesti il collo di una fremente criniera?

Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

20 S ei tu che lo fai saltare come la locusta? Il fiero suo nitrito incute spavento.

Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

21 R aspa la terra nella valle ed esulta della sua forza; si slancia incontro alle armi.

Рие с крак в долината и се радва на силата си; излиза срещу оръжията.

22 D isprezza la paura, non trema, non indietreggia davanti alla spada.

Присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча;

23 G li risuona addosso la faretra, la folgorante lancia e la freccia.

колчанът по страната му трещи и лъскавото копие, и сулицата.

24 C on fremente furia divora la terra. Non sta più fermo quando suona la tromba.

С буйство и ярост той гълта земята; и при гласа на тръбата не вярва от радост.

25 C ome ode lo squillo, dice: “Aha!” e fiuta da lontano la battaglia, la voce tonante dei capi e il grido di guerra.

Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И отдалеч подушва боя, гърменето на военачалниците и виковете.

26 È la tua intelligenza che allo sparviere fa spiccare il volo e spiegare le ali verso il sud?

Чрез твоята мъдрост ли лети нагоре ястребът и простира крилете си към юг?

27 È forse al tuo comando che l’aquila si alza in alto e fa il suo nido nei luoghi elevati?

При твоята заповед ли се възвисява орелът и прави гнездото си по височините?

28 A bita nelle rocce e vi pernotta; sta sulla punta delle rupi, sulle vette scoscese;

Живее по канарите и там обитава - по върховете на скалите и по непроходимите места.

29 d i là spia la preda e i suoi occhi mirano lontano.

Оттам си съзира плячка, очите му я съглеждат отдалеч.

30 I suoi piccini si abbeverano di sangue, e dove sono i corpi morti, là essa si trova ».

И пилетата му смучат кръв; и където има трупове, там е и той.