1 O utra vez começou a ensinar ã beira do mar. E reuniu-se a ele tão grande multidão que ele entrou num barco e sentou-se nele, sobre o mar; e todo o povo estava em terra junto do mar.

И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 E ntão lhes ensinava muitas coisas por parábolas, e lhes dizia no seu ensino:

И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:

3 O uvi: Eis que o semeador saiu a semear;

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 e aconteceu que, quando semeava, uma parte da semente caiu ã beira do caminho, e vieram as aves e a comeram.

И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

5 O utra caiu no solo pedregoso, onde não havia muita terra: e logo nasceu, porque não tinha terra profunda;

Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 m as, saindo o sol, queimou-se; e, porque não tinha raiz, secou-se.

а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 E outra caiu entre espinhos; e cresceram os espinhos, e a sufocaram; e não deu fruto.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.

8 M as outras caíram em boa terra e, vingando e crescendo, davam fruto; e um grão produzia trinta, outro sessenta, e outro cem.

А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха - кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 E disse-lhes: Quem tem ouvidos para ouvir, ouça.

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 Q uando se achou só, os que estavam ao redor dele, com os doze, interrogaram-no acerca da parábola.

И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 E ele lhes disse: A vós é confiado o mistério do reino de Deus, mas aos de fora tudo se lhes diz por parábolas;

Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;

12 p ara que vendo, vejam, e não percebam; e ouvindo, ouçam, e não entendam; para que não se convertam e sejam perdoados.

така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.

13 D isse-lhes ainda: Não percebeis esta parábola? como pois entendereis todas as parábolas?

И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?

14 O semeador semeia a palavra.

Сеячът сее Словото.

15 E os que estão junto do caminho são aqueles em quem a palavra é semeada; mas, tendo-a eles ouvido, vem logo Satanás e tira a palavra que neles foi semeada.

А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.

16 D o mesmo modo, aqueles que foram semeados nos lugares pedregosos são os que, ouvindo a palavra, imediatamente com alegria a recebem;

Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;

17 m as não têm raiz em si mesmos, antes são de pouca duração; depois, sobrevindo tribulação ou perseguição por causa da palavra, logo se escandalizam.

нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.

18 O utros ainda são aqueles que foram semeados entre os espinhos; estes são os que ouvem a palavra;

Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,

19 m as os cuidados do mundo, a sedução das riquezas e a cobiça doutras coisas, entrando, sufocam a palavra, e ela fica infrutífera.

но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.

20 A queles outros que foram semeados em boa terra são os que ouvem a palavra e a recebem, e dão fruto, a trinta, a sessenta, e a cem, por um.

А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод - тридесет, шестдесет и стократно. Светилото и светилникът

21 D isse-lhes mais: Vem porventura a candeia para se meter debaixo do alqueire, ou debaixo da cama? não é antes para se colocar no velador?

И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?

22 P orque nada está encoberto senão para ser manifesto; e nada foi escondido senão para vir ã luz.

Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.

23 S e alguém tem ouvidos para ouvir, ouça.

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 T ambém lhes disse: Atendei ao que ouvis. Com a medida com que medis vos medirão a vós, e ainda se vos acrescentará.

Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.

25 P ois ao que tem, ser-lhe-á dado; e ao que não tem, até aquilo que tem ser-lhe-á tirado.

Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Божието Царство е като посято семе, което израства само̀

26 D isse também: O reino de Deus é assim como se um homem lançasse semente ã terra,

И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;

27 e dormisse e se levantasse de noite e de dia, e a semente brotasse e crescesse, sem ele saber como.

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.

28 A terra por si mesma produz fruto, primeiro a erva, depois a espiga, e por último o grão cheio na espiga.

Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.

29 M as assim que o fruto amadurecer, logo lhe mete a foice, porque é chegada a ceifa.

А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. Притча за синаповото зърно

30 D isse ainda: A que assemelharemos o reino de Deus? ou com que parábola o representaremos?

Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

31 É como um grão de mostarda que, quando se semeia, é a menor de todas as sementes que há na terra;

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;

32 m as, tendo sido semeado, cresce e faz-se a maior de todas as hortaliças e cria grandes ramos, de tal modo que as aves do céu podem aninhar-se ã sua sombra.

но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 E com muitas parábolas tais lhes dirigia a palavra, conforme podiam compreender.

И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.

34 E sem parábola não lhes falava; mas em particular explicava tudo a seus discípulos.

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици. Исус укротява бурята

35 N aquele dia, quando já era tarde, disse-lhes: Passemos para o outro lado.

И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.

36 E eles, deixando a multidão, o levaram consigo, assim como estava, no barco; e havia com ele também outros barcos.

И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в ладията, така както беше; и имаше други ладии с Него.

37 E se levantou grande tempestade de vento, e as ondas batiam dentro do barco, de modo que já se enchia.

И се разрази голяма буря и вълните заливаха ладията, така че тя вече се пълнеше с вода.

38 E le, porém, estava na popa dormindo sobre a almofada; e despertaram-no, e lhe perguntaram: Mestre, não se te dá que pereçamos?

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?

39 E ele, levantando-se, repreendeu o vento, e disse ao mar: Cala-te, aquieta-te. E cessou o vento, e fez-se grande bonança.

И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.

40 E ntão lhes perguntou: Por que sois assim tímidos? Ainda não tendes fé?

Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 E ncheram-se de grande temor, e diziam uns aos outros: Quem, porventura, é este, que até o vento e o mar lhe obedecem?

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?