1 D epois volvi-me, e atentei para todas as opressões que se fazem debaixo do sol; e eis as lágrimas dos oprimidos, e eles não tinham consolador; do lado dos seus opressores havia poder; mas eles não tinham consolador.

Тогава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

2 P elo que julguei mais felizes os que já morreram, do que os que vivem ainda.

затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

3 E melhor do que uns e outros é aquele que ainda não é, e que não viu as más obras que se fazem debaixo do sol.

а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 T ambém vi eu que todo trabalho e toda destreza em obras provêm da inveja que o homem tem do seu próximo. Também isso é e vaidade e desejo vão.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

5 O tolo cruza as mãos, e come a sua; própria carne.

Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

6 M elhor é um punhado com tranqüilidade do que ambas as mãos cheias com trabalho e vão desejo.

и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

7 O utra vez me volvi, e vi vaidade debaixo do sol.

Тогава отново видях само суета под слънцето.

8 H á um que é só, não tendo parente; não tem filho nem irmão e, contudo, de todo o seu trabalho não há fim, nem os seus olhos se fartam de riquezas. E ele não pergunta: Para quem estou trabalhando e privando do bem a minha alma? Também isso é vaidade a e enfadonha ocupação.

Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

9 M elhor é serem dois do que um, porque têm melhor paga do seu trabalho.

По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

10 P ois se caírem, um levantará o seu companheiro; mas ai do que estiver só, pois, caindo, não haverá outro que o levante.

защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

11 T ambém, se dois dormirem juntos, eles se aquentarão; mas um só como se aquentará?

И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

12 E , se alguém quiser prevalecer contra um, os dois lhe resistirão; e o cordão de três dobras não se quebra tão depressa.

И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

13 M elhor é o mancebo pobre e sábio do que o rei velho e insensato, que não se deixa mais admoestar,

По-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

14 e mbora tenha saído do cárcere para reinar, ou tenha nascido pobre no seu próprio reino.

защото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 V i a todos os viventes que andavam debaixo do sol, e eles estavam com o mancebo, o sucessor, que havia de ficar no lugar do rei.

Видях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 T odo o povo, ã testa do qual se achava, era inumerável; contudo os que lhe sucederam não se regozijarão a respeito dele. Na verdade também isso é vaidade e desejo vão.

нямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.