1 D epois o povo tornou-se queixoso, falando o que era mau aos ouvidos do Senhor; e quando o Senhor o ouviu, acendeu-se a sua ira; o fogo do Senhor irrompeu entre eles, e devorou as extremidades do arraial.

И народът роптаеше зле в ушите на Господа; Господ чу и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях и изгаряше неколцина в покрайнините на стана.

2 E ntão o povo clamou a Moisés, e Moisés orou ao Senhor, e o fogo se apagou.

Тогава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на Господа и огънят престана.

3 P elo que se chamou aquele lugar Tabera, porquanto o fogo do Senhor se acendera entre eles.

И онова място бе наречено Тавера, защото огън от Господа гореше между тях.

4 O ra, o vulgo que estava no meio deles veio a ter grande desejo; pelo que os filhos de Israel também tornaram a chorar, e disseram: Quem nos dará carne a comer?

Разноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израелтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5 L embramo-nos dos peixes que no Egito comíamos de graça, e dos pepinos, dos melões, dos porros, das cebolas e dos alhos.

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

6 M as agora a nossa alma se seca; coisa nenhuma há senão este maná diante dos nossos olhos.

а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.

7 E era o maná como a semente do coentro, e a sua aparência como a aparência de bdélio.

(А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8 O povo espalhava-se e o colhia, e, triturando-o em moinhos ou pisando-o num gral, em panelas o cozia, e dele fazia bolos; e o seu sabor era como o sabor de azeite fresco.

Народът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

9 E , quando o orvalho descia de noite sobre o arraial, sobre ele descia também o maná.

Когато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.)

10 E ntão Moisés ouviu chorar o povo, todas as suas famílias, cada qual ã porta da sua tenda; e a ira do Senhor grandemente se acendeu; e aquilo pareceu mal aos olhos de Moisés.

И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей.

11 D isse, pois, Moisés ao Senhor: Por que fizeste mal a teu servo, e por que não achei graça aos teus olhos, pois que puseste sobre mim o peso de todo este povo.

Моисей запита Господа: Защо си оскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ?

12 C oncebi eu porventura todo este povo? dei-o eu ã luz, para que me dissesses: Leva-o ao teu colo, como a ama leva a criança de peito, para a terra que com juramento prometeste a seus pais?

Аз ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им?

13 D onde teria eu carne para dar a todo este povo? porquanto choram diante de mim, dizendo: Dá-nos carne a comer.

Откъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем.

14 E u só não posso: levar a todo este povo, porque me é pesado demais.

Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

15 S e tu me hás de tratar assim, mata-me, peço-te, se tenho achado graça aos teus olhos; e não me deixes ver a minha miséria.

Ако Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

16 D isse então o Senhor a Moisés: Ajunta-me setenta homens dos anciãos de Israel, que sabes serem os anciãos do povo e seus oficiais; e os trarás perante a tenda da revelação, para que estejam ali contigo.

Тогава Господ каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израелевите старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

17 E ntão descerei e ali falarei contigo, e tirarei do espírito que está sobre ti, e o porei sobre eles; e contigo levarão eles o peso do povo para que tu não o leves só.

И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

18 E dirás ao povo: Santificai-vos para amanhã, e comereis carne; porquanto chorastes aos ouvidos do Senhor, dizendo: Quem nos dará carne a comer? pois bem nos ia no Egito. Pelo que o Senhor vos dará carne, e comereis.

И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

19 N ão comereis um dia, nem dois dias, nem cinco dias, nem dez dias, nem vinte dias;

Няма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

20 m as um mês inteiro, até vos sair pelas narinas, até que se vos torne coisa nojenta; porquanto rejeitastes ao Senhor, que está no meio de vós, e chorastes diante dele, dizendo: Por que saímos do Egito?

а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?

21 R espondeu Moisés: Seiscentos mil homens de pé é este povo no meio do qual estou; todavia tu tens dito: Dar-lhes-ei carne, e comerão um mês inteiro.

Моисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец.

22 M atar-se-ão para eles rebanhos e gados, que lhes bastem? ou ajuntar-se-ão, para eles todos os peixes do mar, que lhes bastem?

Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

23 P elo que replicou o Senhor a Moisés: Porventura tem-se encurtado a mão do Senhor? agora mesmo verás se a minha palavra se há de cumprir ou não.

А Господ отвърна на Моисей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с тебе думата Ми или не.

24 S aiu, pois, Moisés, e relatou ao povo as palavras do Senhor; e ajuntou setenta homens dentre os anciãos do povo e os colocou ao redor da tenda.

И така, Моисей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра.

25 E ntão o Senhor desceu: na nuvem, e lhe falou; e, tirando do espírito que estava sobre ele, pô-lo sobre aqueles setenta anciãos; e aconteceu que, quando o espírito repousou sobre eles profetizaram, mas depois nunca mais o fizeram.

Тогава Господ слезе в облака и говорѝ с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

26 M as no arraial ficaram dois homens; chamava-se um Eldade, e o outro Medade; e repousou sobre eles: o espírito, porquanto estavam entre os inscritos, ainda que não saíram para irem ã tenda; e profetizavam no arraial.

Обаче двама от мъжете бяха останали в стана - името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

27 C orreu, pois, um moço, etenho dado os levitas a Arão e a Eldade e Medade profetizaram no arraial.

И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана.

28 E ntão Josué, filho de Num, servidor de Moisés, um dos seus mancebos escolhidos, respondeu e disse: Meu Senhor Moisés, proíbe-lho.

Тогава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: Господарю мой, Моисей, забранѝ им.

29 M oisés, porém, lhe disse: Tens tu ciúmes por mim? Oxalá que do povo do Senhor todos fossem profetas, que o Senhor pusesse o seu espírito sobre eles!

А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият Господен народ бъдат пророци, за да сложи Господ Духа Си на тях!

30 D epois Moisés se recolheu ao arraial, ele e os anciãos de Israel.

И Моисей отиде в стана, той и Израелевите старейшини.

31 S oprou, então, um vento da parte do Senhor e, do lado do mar, trouxe codornizes que deixou cair junto ao arraial quase caminho de um dia de um e de outro lado, ã roda do arraial, a cerca de dois côvados da terra.

Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

32 E ntão o povo, levantando-se, colheu as codornizes por todo aquele dia e toda aquela noite, e por todo o dia seguinte; o que colheu menos, colheu dez hômeres. E as estenderam para si ao redor do arraial.

Тогава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

33 Q uando a carne ainda estava entre os seus dentes, antes que fosse mastigada, acendeu-se a ira do Senhor contra o povo, e feriu o Senhor ao povo com uma praga, mui grande.

А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голяма напаст.

34 P elo que se chamou aquele lugar Quibrote-Hataavá, porquanto ali enterraram o povo que tivera o desejo.

И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите хора.

35 D e Quibrote-Hataavá partiu o povo para Hazerote; e demorou-se em Hazerote.

А от Киврот-атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.