1 O r il popolo si lamentò e questo dispiacque agli orecchi dell'Eterno; come l'Eterno li udì, la sua ira si accese, e il fuoco dell'Eterno divampò fra di loro, e divorò l'estremità dell'accampamento.

И народът роптаеше зле в ушите на Господа; Господ чу и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях и изгаряше неколцина в покрайнините на стана.

2 A llora il popolo gridò a Mosè; Mosè pregò l'Eterno e il fuoco si spense.

Тогава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на Господа и огънят престана.

3 C osì quel luogo fu chiamato Taberah, perché il fuoco dell'Eterno si era acceso fra di loro.

И онова място бе наречено Тавера, защото огън от Господа гореше между тях.

4 E la marmaglia eterogenea che era tra il popolo, fu presa da grande bramosia; e anche i figli d'Israele ripresero a piagnucolare e a dire: Chi ci darà carne da mangiare?

Разноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израелтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5 C i ricordiamo dei pesci che in Egitto mangiavamo gratuitamente, dei cetrioli, dei meloni, dei porri, delle cipolle e degli agli.

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

6 M a ora, l'intero essere nostro è inaridito; davanti ai nostri occhi non c'è nient'altro che questa manna».

а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.

7 O ra la manna era simile al seme di coriandolo e aveva l'aspetto del bdelio.

(А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8 I l popolo andava attorno a raccoglierla; poi la riduceva in farina con le macine o la pestava nel mortaio, la faceva cuocere in pentola o ne faceva delle focacce e aveva il sapore di focacce all'olio.

Народът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

9 Q uando la rugiada cadeva sul campo di notte, vi cadeva anche la manna.

Когато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.)

10 O r Mosè udì il popolo che piagnucolava, in tutte le loro famiglie, ognuno all'ingresso della propria tenda; l'ira dell'Eterno divampò grandemente e la cosa dispiacque anche a Mosè.

И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей.

11 A llora Mosè disse all'Eterno: «Perché hai trattato così male il tuo servo? Perché non ho io trovato grazia ai tuoi occhi, da porre il peso di tutto questo popolo su di me?

Моисей запита Господа: Защо си оскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ?

12 S ono forse stato io a concepire tutto questo popolo? O sono forse stato io a darlo alla luce, perché tu mi dica: "Portalo nel tuo grembo, come la balia porta il bambino lattante, fino al paese che tu hai promesso con giuramento ai suoi padri"?

Аз ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им?

13 D ove potrei trovare carne da dare a tutto questo popolo? Poiché continua a piagnucolare davanti a me, dicendo: "Dacci carne da mangiare!".

Откъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем.

14 I o non posso da solo portare tutto questo popolo; è un peso troppo grave per me.

Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

15 S e è questo il modo con cui mi vuoi trattare, ti prego, uccidimi subito, se ho trovato grazia ai tuoi occhi; ma non permettere che io veda la mia sventura!»

Ако Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

16 A llora l'Eterno disse a Mosè: «Radunami settanta uomini degli anziani d'Israele, conosciuti da te come anziani del popolo e come suoi funzionari; conducili alla tenda di convegno e là rimangano con te.

Тогава Господ каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израелевите старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

17 I o scenderò e là parlerò con te; prenderò quindi dello Spirito che è su di te e lo metterò su di loro, perché portino con te il peso del popolo, e tu non lo porti più da solo.

И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

18 Q uindi dirai al popolo: Santificatevi per domani, e mangerete carne, poiché avete pianto agli orecchi dell'Eterno, dicendo: "Chi ci darà carne da mangiare? Stavamo così bene in Egitto!". Perciò l'Eterno vi darà carne e voi ne mangerete.

И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

19 E ne mangerete, non per un giorno, non per due giorni, non per cinque giorni, non per dieci giorni, non per venti giorni,

Няма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

20 m a per un mese intero, finché vi esca dalle narici e vi faccia nausea, poiché avete rigettato l'Eterno che è in mezzo a voi e avete pianto davanti a lui, dicendo: "Perché mai siamo usciti dall'Egitto?"».

а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?

21 A llora Mosè disse: «Questo popolo, in mezzo al quale mi trovo, conta seicentomila adulti, e tu hai detto: "Io darò loro carne e ne mangeranno per un mese intero!".

Моисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец.

22 S i dovranno scannare per loro greggi e armenti perché ne abbiano abbastanza? O si dovrà radunare per loro tutto il pesce del mare perché ne abbiano abbastanza?».

Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

23 L 'Eterno rispose a Mosè: «Il braccio dell'Eterno è forse raccorciato? Ora vedrai se la mia parola si adempirà o no».

А Господ отвърна на Моисей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с тебе думата Ми или не.

24 M osè dunque uscì e riferì al popolo le parole dell'Eterno; radunò quindi settanta uomini degli anziani del popolo e li pose intorno alla tenda.

И така, Моисей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра.

25 A llora l'Eterno scese nella nuvola e gli parlò, e prese dello Spirito che era su di lui e lo mise sui settanta anziani; or quando lo Spirito si posò su di loro, profetizzarono, anche se in seguito non lo fecero più.

Тогава Господ слезе в облака и говорѝ с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

26 M a due uomini, l'uno chiamato Eldad e l'altro Medad, erano rimasti nell'accampamento; e lo Spirito si posò anche su di loro; essi erano fra gli iscritti, ma non erano usciti per andare alla tenda; ciò nonostante profetizzarono nell'accampamento.

Обаче двама от мъжете бяха останали в стана - името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

27 U n ragazzo corse a riferire la cosa a Mosè e disse: Eldad e Medad profetizzano nell'accampamento».

И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана.

28 A llora Giosuè figlio di Nun servo di Mosè, uno dei suoi giovani, prese a dire: «Mosè, signor mio, falli smettere!».

Тогава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: Господарю мой, Моисей, забранѝ им.

29 M a Mosè gli rispose: «Sei forse geloso per me? Oh, fossero tutti profeti nel popolo dell'Eterno e volesse l'Eterno mettere il suo Spirito su di loro!».

А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият Господен народ бъдат пророци, за да сложи Господ Духа Си на тях!

30 P oi Mosè ritornò nell'accampamento, insieme con gli anziani d'Israele.

И Моисей отиде в стана, той и Израелевите старейшини.

31 A llora si levò un vento per ordine dell'Eterno e portò delle quaglie dalla parte del mare, e le lasciò cadere presso l'accampamento per una giornata di cammino da una parte e una giornata di cammino dall'altra tutt'intorno all'accampamento, ad un'altezza di circa due cubiti sulla superficie del suolo.

Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

32 I l popolo rimase in piedi tutto quel giorno, tutta la notte e tutto il giorno seguente e raccolse le quaglie. (Chi ne raccolse meno ne ebbe dieci homer); e le distesero tutt'intorno all'accampamento.

Тогава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

33 A vevano ancora la carne fra i loro denti e non l'avevano ancora masticata, quando l'ira dell'Eterno si accese contro il popolo e l'Eterno percosse il popolo con una gravissima piaga.

А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голяма напаст.

34 C osì quel luogo fu chiamato Kibro-th-Hattaavah perché là seppellirono la gente che si era lasciata prendere dalla concupiscenza.

И нарекоха това място Киврот-атаава, защото там бяха погребани лакомите хора.

35 D a Kibro-th-Hattaavah il popolo partì per Hatseroth, e a Hatseroth si fermò.

А от Киврот-атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.