1 L à, presso i fiumi di Babilonia, sedevamo e piangevamo, ricordandoci di Sion;

(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

2 s ui salici di quella terra avevamo appese le nostre cetre.

на върбите сред него окачихме арфите си.

3 L à, quelli che ci avevano condotti in cattività ci chiedevano le parole di un canto, sí, quelli che ci opprimevano chiedevano canti di gioia, dicendo: «Cantateci un canto di Sion».

Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

4 C ome avremmo potuto cantare i canti dell'Eterno in un paese straniero?

Как да пеем песента Господня в чужда земя?

5 S e mi dimentico di te, o Gerusalemme, dimentichi la mia destra ogni abilità;

Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

6 r esti la mia lingua attaccata al palato, se non mi ricordo di te, se non metto Gerusalemme al di sopra della mia piú grande gioia.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

7 R icordati, o Eterno, dei figli di Edom, che nel giorno di Gerusalemme dicevano: «Demolitela, demolitela fin dalle fondamenta».

Помни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

8 O figlia di Babilonia, che devi esser distrutta beato chi ti darà la retribuzione del male che ci hai fatto!

Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

9 B eato chi prende i tuoi bambini e li sbatte contro la roccia!

Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!