1 L e mosche morte fanno puzzare l'olio del profumiere: cosí un po' di follia guasta il pregio della sapienza e della gloria.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 I l cuore del saggio è alla sua destra, ma il cuore dello stolto è alla sua sinistra.

Разумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

3 A nche quando lo stolto cammina per la strada, il senno gli manca e mostra a tutti che è uno stolto.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

4 S e l'ira di un sovrano si accende contro di te, non lasciare il tuo posto, perché la calma placa offese anche gravi.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

5 C 'è un male che ho visto sotto il sole, un errore che viene da chi governa:

Има зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 l a follia è posta in cariche elevate, mentre i ricchi seggono in luoghi bassi.

безумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

7 H o visto servi a cavallo e principi camminare a piedi come servi.

Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

8 C hi scava una fossa vi può cadere dentro, e chi demolisce un muro può essere morso da una serpe.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 C hi sposta delle pietre può esserne ferito, e chi spacca la legna si mette in pericolo.

Който кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

10 S e la scure è smussata e non se ne affila il taglio, bisogna usare maggior forza, ma la sapienza ha il vantaggio di riuscire sempre.

ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

11 S e il serpente morde perché non è stato incantato, l'incantatore diventa inutile.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

12 L e parole della bocca del saggio sono piene di grazia, ma le labbra dello stolto lo distruggono.

Думите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

13 L 'inizio del suo parlare è stoltezza, e la fine del suo dire è pazzia dannosa.

защото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 A nche se lo stolto moltiplica le parole, l'uomo non sa che cosa avverrà, chi gli può dire ciò che avverrà dopo di lui?

Безумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

15 L a fatica dello stolto lo stanca, perché non sa neppure come andare in città.

Трудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

16 G uai a te, o paese, il cui re è un fanciullo, e i cui principi pranzano fin dal mattino!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

17 B eato te, o paese, il cui re è di stirpe nobile, e i cui principi pranzano al tempo giusto, per ristorare le forze e non per ubriacarsi!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

18 P er la pigrizia le travi della casa crollano, e per l'inattività delle mani piove in casa.

От голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 U n banchetto è fatto per divertirsi, e il vino rallegra la vita, ma il denaro viene incontro ad ogni bisogno.

Угощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

20 N on maledire il re neppure col pensiero, e non maledire il ricco nella tua camera da letto, perché un uccello del cielo potrebbe portare lontano la tua voce, e un uccello in volo potrebbe riferire la cosa.

Да не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.