1 M i sono quindi messo a considerare tutte le oppressioni che si commettono sotto il sole, ed ecco, le lacrime degli oppressi, i quali non hanno chi li consoli; dal lato dei loro oppressori c'era la forza, ma neppure essi hanno chi li consoli.

Тогава, като размишлявах отново за всичките неправди, които стават под слънцето, и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител, и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха, а за тях нямаше утешител;

2 P er cui ho ritenuto i morti, che sono già morti, piú felici dei vivi che sono ancora in vita;

затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, повече, отколкото живите, които са още живи;

3 m a ancor piú felice degli uni e degli altri, colui che non è mai esistito e non ha ancora visto le azioni malvagie che si commettono sotto il sole.

а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо, който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.

4 H o pure visto che ogni fatica e ogni successo nel lavoro risultano in invidia dell'uno contro l'altro. Anche questo è vanità e un cercare di afferrare il vento.

Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, че поради него на човека завижда ближният му. И това е суета и гонене на вятъра.

5 L o stolto incrocia le braccia e divora la propria carne.

Безумният сгъва ръцете си и яде своята си плът,

6 V al piú una manciata con riposo che due manciate con fatica, cercando di afferrare il vento.

и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие, отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.

7 H o visto anche un'altra vanità sotto il sole:

Тогава отново видях само суета под слънцето.

8 u no è completamente solo e non ha né figlio né fratello, eppure la sua fatica non ha fine e i suoi occhi non sono sazi di ricchezze. Ma non si chiede: «Per chi mi affatico e mi privo di ogni bene?». Anche questo è vanità e una fatica penosa.

Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.

9 D ue valgon meglio di uno solo, perché hanno una buona ricompensa per la loro fatica.

По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си;

10 S e infatti cadono, l'uno rialza l'altro; ma guai a chi è solo e cade, perché non ha nessun altro che lo rialzi!

защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.

11 C osí pure se due dormono assieme si possono riscaldare; ma uno solo come farà a riscaldarsi?

И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?

12 S e uno può sopraffare chi è solo, due gli possono resistere; una corda a tre capi non si rompe tanto presto.

И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му; и тройното въже не се къса бързо.

13 E ' meglio un giovane povero e saggio che un re vecchio e stolto, che non sa piú ricevere ammonimenti.

По-добър е беден, но мъдър младеж, отколкото стар, но безумен цар, който не знае вече да приема съвет;

14 P oiché il giovane è uscito di prigione per regnare, anche se era nato povero nel suo regno.

защото единият излиза от тъмницата, за да царува, а другият, и цар да се е родил, става сиромах.

15 H o visto tutti i viventi che camminano sotto il sole unirsi al giovane, che va a mettersi al posto dell'altro.

Видях всички живи, които ходят под слънцето, че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;

16 E ra innumerevole tutto il popolo, tutti quelli che erano stati prima di loro. Tuttavia quelli che verranno dopo non saranno contenti di lui! Anche questo è vanità e un cercare di afferrare il vento.

нямаше край на целия народ, на всички, над които е бил той; а идващите след него няма да се зарадват в него. Наистина - и това е суета и гонене на вятъра.