1 A llora Giobbe rispose e disse:

Тогава Йов отговори:

2 « Fino a quando affliggerete la mia anima e mi opprimerete coi vostri discorsi?

Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

3 S ono già dieci volte che mi schernite e non vi vergognate di offendermi.

Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

4 A nche se fosse vero che ho mancato, il mio errore riguarderebbe me solo.

Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

5 M a se proprio volete insuperbire contro di me rimproverandomi l'oggetto della mia vergogna.

Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

6 s appiate allora che Dio mi ha trattato ingiustamente e mi ha avvolto nelle sue reti

знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

7 E cco, io grido: "Violenza!" ma non ho alcuna risposta; grido per aiuto, ma non c'è giustizia!

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

8 M i ha sbarrato la strada e cosí non posso passare; ha sparso le tenebre sul mio cammino.

Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

9 M i ha spogliato del mio onore e mi ha tolto dal capo la corona.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

10 M i ha demolito da ogni lato e io me ne vado; ha sradicato come un albero la mia speranza.

Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

11 L a sua ira si è accesa contro di me e mi considera come suo nemico,

Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

12 L e sue schiere sono venute tutte insieme e hanno costruito la loro strada contro di me, si sono accampate intorno alla mia tenda.

Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

13 E gli ha allontanato da me i miei fratelli, e i miei conoscenti si sono interamente estraniati da me.

Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

14 I miei parenti mi hanno abbandonato e i miei intimi amici mi hanno dimenticato.

Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

15 I miei domestici e le mie serve mi trattano come un estraneo, ai loro occhi sono un forestiero.

Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

16 C hiamo il mio servo, ma egli non risponde; devo supplicarlo con la mia bocca.

Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

17 I l mio fiato è ripugnante per mia moglie, e sono nauseante ai figli del mio stesso grembo.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

18 P ersino i bambini mi disprezzano; e provo ad alzarmi, parlano contro di me.

и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

19 T utti gli amici piú intimi mi hanno in orrore, e quelli che amavo si sono rivoltati contro di me.

Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

20 L e mie ossa si attaccano alla mia pelle e alla mia carne e non mi è rimasto che la pelle dei denti.

Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

21 P ietà di me, pietà di me, almeno voi amici miei, perché la mano di Dio mi ha colpito.

Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 P erché mi perseguitate come fa Dio e non siete mai sazi della mia carne?

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

23 O h, se le mie parole fossero scritte oh, se fossero incise in un libro;

О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

24 s e fossero scolpite per sempre su una roccia con uno stilo di ferro e col piombo!

Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

25 M a io so che il mio Redentore, vive e che alla fine si leverà sulla terra.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

26 D opo che questa mia pelle sarà distrutta, nella mia carne vedrò Dio.

и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

27 L o vedrò io stesso; i miei occhi lo contempleranno, e non un altro. Il mio cuore si strugge dentro di me.

Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

28 S e dite: "Perché lo perseguitiamo?" quando la radice di questi mali si trova in me,

Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 t emete per voi stessi la spada, perché l'ira porta la punizione della spada, affinché sappiate che c'è un giudizio»

Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.