1 Т огава Иов в отговор рече:

Тогава Йов отговори:

2 Д о кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

3 Д есет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

4 Д аже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

5 А ко непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

6 З найте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

7 Е то, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

8 Т ой е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

9 С ъблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

10 С ъкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

11 З апалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

12 П олковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

13 О тдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

14 О ставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

15 О ния, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

16 В икам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

17 Д ъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

19 В сичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

20 К остите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

21 С милете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 З ащо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

23 О , да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

24 Д а се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

25 З ащото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

26 И , като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

27 К огото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

28 А ко кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 Т огава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.

Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.