1 И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:

И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза:

2 И дете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.

Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.

3 И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.

И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.

4 И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.

И така, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.

5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?

И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате ослето?

6 А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.

А те им казаха, както беше заръчал Исус; и те ги оставиха.

7 И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.

И докараха ослето при Исус и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна.

8 И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.

И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от дърветата.

9 И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!

И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!

10 Б лагословено градущето царство на баща ни Давида; осанна във висините.

Благословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините!

11 И влезе <Исус> в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.

И Исус влезе в Йерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте. Безплодната смокиня

12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.

И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.

14 И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.

И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това. Изгонването на търговците от храма

15 И дойдоха в Ерусалим; <Исус> като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.

И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.

16 И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.

И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.

17 И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".

Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи", а вие го направихте "разбойнически вертеп"?

18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха <начин> как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.

19 А <всякога> на мръкване Той излизаше вън от града.

А всякога на мръкване Той излизаше вън от града. Силата на вярата

20 И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.

И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.

21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.

И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.

22 А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.

А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!

23 И стина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.

Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва - ще му стане.

24 З атова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.

25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.

И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.

26

Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения. За властта на Исус Христос

27 И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:

И дойдоха пак в Йерусалим; и когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:

28 С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?

С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?

29 И сус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

Исус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.

30 И оановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.

Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците? Отговорете Ми.

31 И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?

И те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Тогава защо не му повярвахте?

32 Н о ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.

Но ако кажем: От човеците, бояха се от народа; защото всички искрено смятаха Йоан за пророк.

33 И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

И така, те отговориха на Исус: Не знаем. Исус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.