1 А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

А Савел одобряваше убиването му. И в същия ден се повдигна голямо гонение против църквата в Йерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските околии.

2 И <някои> благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

И някои благочестиви човеци погребаха Стефан и ридаха за него твърде много.

3 А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и извличаше мъже и жени, и ги пращаше в тъмница. Филип в Самария

4 А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

5 Т ака Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.

6 И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха <всичко>, и виждаха знаменията, които вършеше.

И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше.

7 З ащото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени,

8 т ъй щото настана голяма радост в оня град.

така че настана голяма радост в онзи град. Симон магьосника

9 А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика <личност>, правеше магии и учудваше населението на Самария.

А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария.

10 Н а него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила.

11 И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си.

12 Н о когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени.

13 И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела.

14 А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан,

15 к оито, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух;

16 з ащото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос.

17 Т огава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух.

18 А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше:

19 Д айте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух.

20 А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

21 Т и нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

22 З атуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти;

23 п онеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда.

понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

24 А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте.

25 Т е, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села.

А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села. Филип и етиопецът

26 А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим <през> пустинята за Газа.

А ангел от Господа говорѝ на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа.

27 И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше <поставен> над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото ѝ съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони,

28 н а връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая.

29 А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

30 И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

31 А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него.

32 А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;

А мястото от Писанието, което четеше, беше това: "Като овца бе заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отвори устата Си.

33 В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"

В унижение Той бе лишен от правосъдие, а Неговия род - кой ще опише? Защото животът Му се отнема от земята."

34 И скопецът продума и рече на Филипа: <Кажи ми>, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът - за себе си или за някой друг?

35 А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус.

36 И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя?

37

И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син.

38 Т огава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата - Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти.

39 А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.

40 А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.