1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

3 и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

Който ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7 Н о, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

8 к ак не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

9 З ащото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.

Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

11 З ащото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

12 И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

13 и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.

Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

15 А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

16 н о когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

17 А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

18 А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.