1 D o we begin again to commend ourselves? or do we need, as some, commendatory letters to you, or from you?

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 Y e are our letter, written in our hearts, known and read of all men,

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

3 b eing manifested to be Christ's epistle ministered by us, written, not with ink, but Spirit of living God; not on stone tables, but on fleshy tables of heart.

и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

4 A nd such confidence have we through the Christ towards God:

Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

5 n ot that we are competent of ourselves to think anything as of ourselves, but our competency of God;

Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

6 w ho has also made us competent, ministers of new covenant; not of letter, but of spirit. For the letter kills, but the Spirit quickens.

Който ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7 ( But if the ministry of death, in letters, graven in stones, began with glory, so that the children of Israel could not fix their eyes on the face of Moses, on account of the glory of his face, which is annulled;

Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

8 h ow shall not rather the ministry of the Spirit subsist in glory?

как служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

9 F or if the ministry of condemnation glory, much rather the ministry of righteousness abounds in glory.

Защото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

10 F or also that glorified is not glorified in this respect, on account of the surpassing glory.

(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

11 F or if that annulled with glory, much rather that which abides in glory.

Защото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

12 H aving therefore such hope, we use much boldness:

И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

13 a nd not according as Moses put a veil on his own face, so that the children of Israel should not fix their eyes on the end of that annulled.

и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 B ut their thoughts have been darkened, for unto this day the same veil remains in reading the old covenant, unremoved, which in Christ is annulled.

Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

15 B ut unto this day, when Moses is read, the veil lies upon their heart.

А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

16 B ut when it shall turn to Lord, the veil is taken away.)

но когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

17 N ow the Lord is the Spirit, but where the Spirit of Lord liberty.

А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

18 B ut we all, looking on the glory of the Lord, with unveiled face, are transformed according to the same image from glory to glory, even as by Lord Spirit.

А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.