1 A nd Job answered and said,

А Йов отговори:

2 O f a truth I know it is so; but how can man be just with God?

Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 I f he shall choose to strive with him, he cannot answer him one thing of a thousand.

Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

4 H e is wise in heart and mighty in strength: who hath hardened himself against him, and had peace?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

5 W ho removeth mountains, and they know it not, when he overturneth them in his anger;

Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

6 W ho shaketh the earth out of its place, and the pillars thereof tremble;

Той поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

7 W ho commandeth the sun, and it riseth not, and he sealeth up the stars;

Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

8 W ho alone spreadeth out the heavens, and treadeth upon the high waves of the sea;

Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

9 W ho maketh the Bear, Orion, and the Pleiades, and the chambers of the south;

Той създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

10 W ho doeth great things past finding out, and wonders without number.

Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

11 L o, he goeth by me, and I see not; and he passeth along, and I perceive him not.

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

12 B ehold, he taketh away: who will hinder him? Who will say unto him, What doest thou?

ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

13 + God withdraweth not his anger; the proud helpers stoop under him:

Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

14 H ow much less shall I answer him, choose out my words with him?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 W hom, though I were righteous, would I not answer; I would make supplication to my judge.

На Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

16 I f I had called, and he had answered me, I would not believe that he hearkened to my voice,—

Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 H e, who crusheth me with a tempest, and multiplieth my wounds without cause.

Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

18 H e suffereth me not to take my breath, for he filleth me with bitternesses.

Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

19 B e it a question of strength, lo, strong; and be it of judgment, who will set me a time?

Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

20 I f I justified myself, mine own mouth would condemn me; were I perfect, he would prove me perverse.

Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 W ere I perfect, would I not know my soul: I would despise my life.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

22 I t is all one; therefore I said, he destroyeth the perfect and the wicked.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

23 I f the scourge kill suddenly, he mocketh at the trial of the innocent.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 T he earth is given over into the hand of the wicked; he covereth the faces of its judges. If not, who then is it?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

25 A nd my days are swifter than a runner: they flee away, they see no good.

А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

26 T hey pass by like skiffs of reed; as an eagle that swoops upon the prey.

преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

27 I f I say, I will forget my complaint, I will leave off my countenance, and brighten up,

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

28 I am afraid of all my sorrows; I know that thou wilt not hold me innocent.

В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 B e it that I am wicked, why then do I labour in vain?

нечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

30 I f I washed myself with snow-water, and cleansed my hands in purity,

Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

31 T hen wouldest thou plunge me in the ditch, and mine own clothes would abhor me.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 F or he is not a man, as I am, that I should answer him; that we should come together in judgment.

Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

33 T here is not an umpire between us, who should lay his hand upon us both.

Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

34 L et him take his rod away from me, and let not his terror make me afraid,

Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

35 I will speak, and not fear him; but it is not so with me.

Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.