1 B etter is a dry morsel, and quietness therewith, than a house full of feasting strife.

По-добре сух залък и мир с него, отколкото къща, пълна с пируване и разпра с него.

2 A wise servant shall rule over a son that causeth shame, and shall have part in the inheritance among the brethren.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

3 T he fining-pot is for silver, and the furnace for gold; but Jehovah trieth the hearts.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, а Господ изпитва сърцата.

4 T he evil-doer giveth heed to iniquitous lips; the liar giveth ear to a mischievous tongue.

Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език.

5 W hoso mocketh a poor reproacheth his Maker; he that is glad at calamity shall not be held innocent.

Който се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 C hildren's children are the crown of old men; and the glory of children are their fathers.

Деца на деца са венец на старците и бащите са слава на децата им.

7 E xcellent speech becometh not a vile; how much less do lying lips a noble!

Хубава реч не подхожда на безумния, много по-малко - лъжливи устни на началника.

8 A gift is a precious stone in the eyes of the possessor: whithersoever it turneth it prospereth.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да бъде обърнат, той се показва изящен.

9 H e that covereth transgression seeketh love; but he that bringeth a matter up again separateth very friends.

Който покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели.

10 A reproof entereth more deeply into him that hath understanding than a hundred stripes into a fool.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния.

11 A n evil seeketh only rebellion; but a cruel messenger shall be sent against him.

Злият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 L et a bear robbed of her whelps meet a man rather than a fool in his folly.

По-добре някой да срещне мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му. Мъдрост в поведението

13 W hoso rewardeth evil for good, evil shall not depart from his house.

Който въздава зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

14 T he beginning of contention is when one letteth out water; therefore leave off strife before it become vehement.

Започването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова оставѝ препирнята, преди да има каране.

15 H e that justifieth the wicked, and he that condemneth the righteous, even they both are abomination to Jehovah.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния - и двамата са мерзост за Господа.

16 T o what purpose is there a price in the hand of a fool to get wisdom, seeing hath no sense?

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум?

17 T he friend loveth at all times, and a brother is born for adversity.

Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.

18 A senseless man striketh hands, becoming surety for his neighbour.

Човек без разум дава ръка и става поръчител на ближния си.

19 H e loveth transgression that loveth a quarrel; he that maketh high his gate seeketh destruction.

Който обича препирни, обича престъпления, и който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 H e that hath a perverse heart findeth no good; and he that shifteth about with his tongue falleth into evil.

Който има опако сърце, не намира добро, и който има извратен език, изпада в нещастие.

21 H e that begetteth a fool to his sorrow, and the father of a vile hath no joy.

Който ражда безумен син, ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост.

22 A joyful heart promoteth healing; but a broken spirit drieth up the bones.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.

23 A wicked taketh a gift out of the bosom, to pervert the paths of judgment.

Нечестивият приема подарък изпод пазва, за да изкриви пътищата на правосъдието.

24 W isdom is before him that hath understanding; but the eyes of a fool are in the ends of the earth.

Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята.

25 A foolish son is a grief to his father, and bitterness to her that bore him.

Безумен син е тъга на баща си и горест на тази, която го е родила.

26 T o punish a righteous is not good, nor to strike nobles because of uprightness.

Не е добре да се глобява праведният, нито да се бие благородният за справедливостта им.

27 H e that hath knowledge spareth his words; and a man of understanding is of a cool spirit.

Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.

28 E ven a fool when he holdeth his peace is reckoned wise, he that shutteth his lips, intelligent.

Даже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен.