1 A nd Jesus answering spoke to them again in parables, saying,

И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше:

2 T he kingdom of the heavens has become like a king who made a wedding feast for his son,

Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

3 a nd sent his bondmen to call the persons invited to the wedding feast, and they would not come.

Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

4 A gain he sent other bondmen, saying, Say to the persons invited, Behold, I have prepared my dinner; my oxen and my fatted beasts are killed, and all things ready; come to the wedding feast.

Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба.

5 B ut they made light of it, and went, one to his own land, and another to his commerce.

Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си;

6 A nd the rest, laying hold of his bondmen, ill-treated and slew.

а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

7 A nd the king was wroth, and having sent his forces, destroyed those murderers and burned their city.

И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.

8 T hen he says to his bondmen, The wedding feast is ready, but those invited were not worthy;

Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

9 g o therefore into the thoroughfares of the highways, and as many as ye shall find invite to the wedding feast.

Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.

10 A nd those bondmen went out into the highways, and brought together all as many as they found, both evil and good; and the wedding feast was furnished with guests.

И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха - зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

11 A nd the king, having gone in to see the guests, beheld there a man not clothed with a wedding garment.

А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.

12 A nd he says to him, friend, how camest thou in here not having on a wedding garment? But he was speechless.

И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

13 T hen said the king to the servants, Bind him feet and hands, and take him away, and cast him out into the outer darkness: there shall be the weeping and the gnashing of teeth.

Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

14 F or many are called ones, but few chosen ones.

Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани. За плащането на данъка

15 T hen went the Pharisees and held a council how they might ensnare him in speaking.

Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него.

16 A nd they send out to him their disciples with the Herodians, saying, Teacher, we know that thou art true and teachest the way of God in truth, and carest not for any one, for thou regardest not men's person;

И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

17 t ell us therefore what thou thinkest: Is it lawful to give tribute to Caesar, or not?

Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не?

18 B ut Jesus, knowing their wickedness, said, Why tempt ye me, hypocrites?

А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?

19 S hew me the money of the tribute. And they presented to him a denarius.

Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

20 A nd he says to them, Whose this image and superscription?

Той ги попита: Чий е този образ и надпис?

21 T hey say to him, Caesar's. Then he says to them, Pay then what is Caesar's to Caesar, and what is God's to God.

Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.

22 A nd when they heard, they wondered, and left him, and went away.

И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха. За възкресението на мъртвите

23 O n that day came to him Sadducees, who say there is no resurrection; and they demanded of him,

В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха:

24 s aying, Teacher, Moses said, If any one die, not having children, his brother shall marry his wife and shall raise up seed to his brother.

Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.

25 N ow there were with us seven brethren; and the first having married died, and not having seed, left his wife to his brother.

А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;

26 I n like manner also the second and the third, unto the seven.

също и вторият, и третият до седмия.

27 A nd last of all the woman also died.

А след всички тях умря и жената.

28 I n the resurrection therefore of which of the seven shall she be wife, for all had her?

И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха?

29 A nd Jesus answering said to them, Ye err, not knowing the scriptures nor the power of God.

А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не знаете Писанията, нито Божията сила.

30 F or in the resurrection they neither marry nor are given in marriage, but are as angels of God in heaven.

Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето.

31 B ut concerning the resurrection of the dead, have ye not read what was spoken to you by God, saying,

А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори:

32 I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob? God is not God of dead, but of living.

"Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

33 A nd when the crowds heard they were astonished at his doctrine.

И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му. Най-голямата заповед

34 B ut the Pharisees, having heard that he had put the Sadducees to silence, were gathered together.

А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно.

35 A nd one of them, a lawyer, demanded, tempting him, and saying,

И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса:

36 T eacher, which is the great commandment in the law?

Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?

37 A nd he said to him, Thou shalt love Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy understanding.

А Той му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум."

38 T his is great and first commandment.

Това е най-голямата и първа заповед.

39 A nd second is like it, Thou shalt love thy neighbour as thyself.

А втора, подобна на нея, е тази: "Да възлюбиш ближния си, както себе си."

40 O n these two commandments the whole law and the prophets hang.

На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците. Исус Христос и Давид

41 A nd the Pharisees being gathered together, Jesus demanded of them,

И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита:

42 s aying, What think ye concerning the Christ? whose son is he? They say to him, David's.

Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид.

43 H e says to them, How then does David in Spirit call him Lord, saying,

Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:

44 T he Lord said to my Lord, Sit on my right hand until I put thine enemies under thy feet?

"Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти"?

45 I f therefore David call him Lord, how is he his son?

И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син?

46 A nd no one was able to answer him a word, nor did any one dare from that day to question him any more.

И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.