1 A fter these things Jesus went away beyond the sea of Galilee, of Tiberias,

След това Исус отиде на отсрещната страна на Галилейското, т. е. Тивериадското езеро.

2 a nd a great crowd followed him, because they saw the signs which he wrought upon the sick.

И след Него вървеше едно голямо множество, защото гледаха знаменията, които вършеше с болните.

3 A nd Jesus went up into the mountain, and there sat with his disciples:

И Исус се изкачи на хълма и там седеше с учениците Си.

4 b ut the passover, the feast of the Jews, was near.

А наближаваше юдейският празник Пасха.

5 J esus then, lifting up his eyes and seeing that a great crowd is coming to him, says to Philip, Whence shall we buy loaves that these may eat?

Исус, като вдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб да ядат тези хора ?

6 B ut this he said trying him, for he knew what he was going to do.

(А каза това, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво ще направи.)

7 P hilip answered him, Loaves for two hundred denarii are not sufficient for them, that each may have some little.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 O ne of his disciples, Andrew, Simon Peter's brother, says to him,

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

9 T here is a little boy here who has five barley loaves and two small fishes; but this, what is it for so many?

Тук има едно момче, което има пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 J esus said, Make the men sit down. Now there was much grass in the place: the men therefore sat down, in number about five thousand.

Исус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева; и така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 A nd Jesus took the loaves, and having given thanks, distributed to those that were set down; and in like manner of the small fishes as much as they would.

И така, Исус взе хлябовете и като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите, колкото искаха.

12 A nd when they had been filled, he says to his disciples, Gather together the fragments which are over and above, that nothing may be lost.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 T hey gathered therefore together, and filled twelve hand-baskets full of fragments of the five barley loaves, which were over and above to those that had eaten.

И така от петте ечемичени хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

14 T he men therefore, having seen the sign which Jesus had done, said, This is truly the prophet which is coming into the world.

Тогава хората, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Този е пророкът, Който трябва да дойде на света.

15 J esus therefore knowing that they were going to come and seize him, that they might make king, departed again to the mountain himself alone.

И така, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма. Исус Христос ходи по водата

16 B ut when evening was come, his disciples went down to the sea,

А когато се свечери, учениците Му слязоха до езерото

17 a nd having gone on board ship, they went over the sea to Capernaum. And it had already become dark, and Jesus had not come to them,

и влязоха в ладия, и отплаваха към другата страна на езерото в Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Исус още не беше дошъл при тях;

18 a nd the sea was agitated by a strong wind blowing.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 H aving rowed then about twenty-five or thirty stadia, they see Jesus walking on the sea and coming near the ship; and they were frightened.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха, че Исус ходи по езерото и се приближава към ладията; и се уплашиха.

20 B ut he says to them, It is I: be not afraid.

Но Той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 T hey were willing therefore to receive him into the ship; and immediately the ship was at the land to which they went.

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се озова при сушата, към която отиваха. Исус Христос - хлябът на живота

22 O n the morrow the crowd which stood on the other side of the sea, having seen that there was no other little ship there except that into which his disciples had got, and that Jesus had not gone with his disciples into the ship, but his disciples had gone away alone;

На другия ден множеството, което стоеше от другата страна на езерото, като видя, че има само една ладия и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладията, а че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 ( but other little ships out of Tiberias came near to the place where they ate bread after the Lord had given thanks;)

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил,

24 w hen therefore the crowd saw that Jesus was not there, nor his disciples, they got into the ships, and came to Capernaum, seeking Jesus.

и така, множеството хора, като видя, че нито Исус, нито учениците Му са там, те сами влязоха в ладиите и дойдоха в Капернаум, и търсеха Исус.

25 A nd having found him the other side of the sea, they said to him, Rabbi, when art thou arrived here?

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Учителю, кога си дошъл тук?

26 J esus answered them and said, Verily, verily, I say to you, Ye seek me not because ye have seen signs, but because ye have eaten of the loaves and been filled.

Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 W ork not the food which perishes, but the food which abides unto life eternal, which the Son of man shall give to you; for him has the Father sealed, God.

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

28 T hey said therefore to him, What should we do that we may work the works of God?

Затова те Му казаха: Какво да направим, за да вършим Божиите дела?

29 J esus answered and said to them, This is the work of God, that ye believe on him whom he has sent.

Исус им отговори: Това е Божието дело - да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 T hey said therefore to him, What sign then doest thou that we may see and believe thee? what dost thou work?

Тогава Му казаха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

31 O ur fathers ate the manna in the wilderness, as it is written, He gave them bread out of heaven to eat.

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат."

32 J esus therefore said to them, Verily, verily, I say to you, not Moses that has given you the bread out of heaven; but my Father gives you the true bread out of heaven.

На това Исус им каза: Истина, истина ви казвам - не Моисей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

33 F or the bread of God is he who comes down out of heaven and gives life to the world.

Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 T hey said therefore to him, Lord, ever give to us this bread.

Тогава те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

35 J esus said to them, I am the bread of life: he that comes to me shall never hunger, and he that believes on me shall never thirst at any time.

Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

36 B ut I have said to you, that ye have also seen me and do not believe.

Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.

37 A ll that the Father gives me shall come to me, and him that comes to me I will not at all cast out.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;

38 F or I am come down from heaven, not that I should do my will, but the will of him that has sent me.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 A nd this is the will of him that has sent me, that of all that he has given me I should lose nothing, but should raise it up in the last day.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 F or this is the will of my Father, that every one who sees the Son, and believes on him, should have life eternal; and I will raise him up at the last day.

Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.

41 T he Jews therefore murmured about him, because he said, I am the bread which has come down out of heaven.

Тогава юдеите роптаеха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 A nd they said, Is not this Jesus the son of Joseph, whose father and mother we have known? how then does he say, I am come down out of heaven?

И попитаха: Не е ли този Исус, Йосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 J esus therefore answered and said to them, Murmur not among yourselves.

Исус им отговори: Не роптайте помежду си.

44 N o one can come to me except the Father who has sent me draw him, and I will raise him up in the last day.

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 I t is written in the prophets, And they shall be all taught of God. Every one that has heard from the Father, and has learned, comes to me;

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога." Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мене.

46 n ot that any one has seen the Father, except he who is of God, he has seen the Father.

Не че някой е видял Отца освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 V erily, verily, I say to you, He that believes has life eternal.

Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мен, има вечен живот.

48 I am the bread of life.

Аз съм хлябът на живота.

49 Y our fathers ate the manna in the wilderness and died.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и въпреки това умряха.

50 T his is the bread which comes down out of heaven, that one may eat of it and not die.

Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 I am the living bread which has come down out of heaven: if any one shall have eaten of this bread he shall live for ever; but the bread withal which I shall give is my flesh, which I will give for the life of the world.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

52 T he Jews therefore contended among themselves, saying, How can he give us this flesh to eat?

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си и да казват: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 J esus therefore said to them, Verily, verily, I say unto you, Unless ye shall have eaten the flesh of the Son of man, and drunk his blood, ye have no life in yourselves.

Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 H e that eats my flesh and drinks my blood has life eternal, and I will raise him up at the last day:

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 f or my flesh is truly food and my blood is truly drink.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

56 H e that eats my flesh and drinks my blood dwells in me and I in him.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мен и Аз в него.

57 A s the living Father has sent me and I live on account of the Father, he also who eats me shall live also on account of me.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 T his is the bread which has come down out of heaven. Not as the fathers ate and died: he that eats this bread shall live for ever.

Този е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и после измряха.

59 T hese things he said in synagogue, teaching in Capernaum.

Това каза Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 M any therefore of his disciples having heard said, This word is hard; who can hear it?

И така, мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 B ut Jesus, knowing in himself that his disciples murmur concerning this, said to them, Does this offend you?

Но Исус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му негодуват за това, ги попита: Това ли ви съблазнява?

62 I f then ye see the Son of man ascending up where he was before?

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да отива там, където е бил преди?

63 I t is the Spirit which quickens, the flesh profits nothing: the words which I have spoken unto you are spirit and are life.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот.

64 B ut there are some of you who do not believe. For Jesus knew from the beginning who they were who did not believe, and who would deliver him up.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

65 A nd he said, Therefore said I unto you, that no one can come to me unless it be given to him from the Father.

И прибави: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не му е дадено от Отца.

66 F rom that many of his disciples went away back and walked no more with him.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него. Изповедта на Петър

67 J esus therefore said to the twelve, Will ye also go away?

Тогава Исус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 S imon Peter answered him, Lord, to whom shall we go? thou hast words of life eternal;

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот

69 a nd we have believed and known that thou art the holy one of God.

и ние вярваме и знаем, че Ти си Христос, Син на живия Бог, Святият Божий.

70 J esus answered them, Have not I chosen you the twelve? and of you one is a devil.

Исус им отговори: Нима не Аз избрах вас, дванадесетте? А, ето, един от вас е дявол.

71 N ow he spoke of Judas of Simon, Iscariote, for he should deliver him up, being one of the twelve.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.