1 I n the thirty-sixth year of the reign of Asa, Baasha king of Israel came up against Judah, and built Ramah, in order to let none go out or come in to Asa king of Judah.

В тридесет и шестата година от царуването на Аса Израелевият цар Ваас, като излезе против Юдея, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдейския цар Аса, нито да влиза при него.

2 A nd Asa brought out silver and gold out of the treasures of the house of Jehovah and of the king's house, and sent to Ben-hadad king of Syria, who dwelt at Damascus, saying,

Тогава Аса извади сребро и злато от съкровищата на Господния дом и на царската къща и прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да кажат:

3 T here is a league between me and thee, and between my father and thy father: behold, I send thee silver and gold; go, break thy league with Baasha king of Israel, that he may depart from me.

Нека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израелевия цар Ваас, за да се оттегли от мен.

4 A nd Ben-hadad hearkened to king Asa, and sent the captains of his forces against the cities of Israel; and they smote Ijon and Dan and Abelmaim, and all the store-magazines of the cities of Naphtali.

И Венадад послуша цар Аса и прати началниците на силите си против Израелевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всички Нефталимови житници-градове.

5 A nd it came to pass when Baasha heard of it, that he left off building Ramah, and let his work cease.

А Ваас, като чу това, престана да гради Рама и преустанови работата си.

6 A nd king Asa took all Judah; and they carried away the stones and the timber from Ramah, with which Baasha had been building, and he built with them Geba and Mizpah.

Тогава цар Аса събра цяла Юдея и вдигна камъните на Рама и дърветата ѝ, с които Ваас градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

7 A nd at that time Hanani the seer came to Asa king of Judah, and said unto him, Because thou hast relied on the king of Syria, and hast not relied on Jehovah thy God, therefore has the army of the king of Syria escaped out of thy hand.

А в това време ясновидецът Ананий отиде при Юдейския цар Аса и му каза: Понеже си се уповал на сирийския цар, а не си се уповал на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар се спаси от ръката ти.

8 W ere not the Ethiopians and the Libyans a huge army, with very many chariots and horsemen? but when thou didst rely on Jehovah, he delivered them into thy hand.

Етиопците и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти се упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти.

9 F or the eyes of Jehovah run to and fro through the whole earth, to shew himself strong in the behalf of those whose heart is perfect toward him. Herein thou hast done foolishly; for from henceforth thou shalt have wars.

Защото очите на Господа се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни.

10 A nd Asa was wroth with the seer, and put him in the prison; for he was enraged with him because of this. And Asa oppressed some of the people at the same time.

При това Аса се разгневи на ясновидеца и го хвърли в затвор, защото се разсърди против него за думите му. И в същото време Аса притесни някои от народа.

11 A nd behold the acts of Asa, first and last, behold, they are written in the book of the kings of Judah and Israel.

И ето, делата на Аса, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

12 A nd Asa in the thirty-ninth year of his reign was diseased in his feet, until his disease was extremely great; yet in his disease he did not seek Jehovah, but the physicians.

А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя от болест в краката; обаче макар болестта му да ставаше много тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, а лекарите.

13 A nd Asa slept with his fathers, and died in the one-and-fortieth year of his reign.

И Аса заспа с бащите си; той умря в четиридесет и първата година от царуването си.

14 A nd they buried him in his own sepulchre, which he had excavated for himself in the city of David, and laid him in a bed filled with spices, a mixture of divers kinds prepared by the perfumer's art; and they made a very great burning for him.

Погребаха го в гроба, който си беше изкопал в Давидовия град, и го положиха на легло, пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.