1 B ut after the tumult had ceased, Paul having called the disciples to and embraced, went away to go to Macedonia.

След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

2 A nd having passed through those parts, and having exhorted them with much discourse, he came to Greece.

И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

3 A nd having spent three months, a treacherous plot against him having been set on foot by the Jews, as he was going to sail to Syria, resolution was adopted of returning through Macedonia.

и престоя там три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато щеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4 A nd there accompanied him as far as Asia, Sopater of Pyrrhus, a Berean; and of Thessalonians, Aristarchus and Secundus, and Gaius and Timotheus of Derbe, and of Asia, Tychicus and Trophimus.

И го придружиха до Азия берянинът Сосипатър, син на Пир, и от солунците - Аристарх и Секунд; още и Гай от Дервия и Тимотей, а от Азия - Тихик и Трофим.

5 T hese going before waited for us in Troas;

А тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада;

6 b ut we sailed away from Philippi after the days of unleavened bread, and we came to them to Troas in five days, where we spent seven days.

и ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни. Възкресяването на Евтих

7 A nd the first day of the week, we being assembled to break bread, Paul discoursed to them, about to depart on the morrow. And he prolonged the discourse till midnight.

И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до полунощ.

8 A nd there were many lights in the upper room where we were assembled.

А имаше много светила в горната стая, където бяхме събрани.

9 A nd a certain youth, by name Eutychus, sitting at the window-opening, overpowered by deep sleep, while Paul discoursed very much at length, having been overpowered by the sleep, fell from the third story down to the bottom, and was taken up dead.

И едно момче на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко и когато Павел беседваше още по-надълго, като потъна в сън, падна долу от третия етаж; и го вдигнаха мъртво.

10 B ut Paul descending fell upon him, and enfolding, said, Be not troubled, for his life is in him.

Но Павел слезе и като падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 A nd having gone up, and having broken the bread, and eaten, and having long spoken until daybreak, so he went away.

След това той се качи горе, разчупи хляба и яде, и приказва пак надълго до зори, и така тръгна.

12 A nd they brought the boy alive, and were no little comforted.

А момчето доведоха живо и много се утешиха. Пътуването към Милит

13 A nd we, having gone before on board ship, sailed off to Assos, going to take in Paul there; for so he had directed, he himself being about to go on foot.

А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел; понеже така беше поръчал, като той щеше да отиде пеш.

14 A nd when he met with us at Assos, having taken him on board, we came to Mitylene;

И когато се присъедини към нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.

15 a nd having sailed thence, on the morrow arrived opposite Chios, and the next day put in at Samos; and having stayed at Trogyllium, the next day we came to Miletus:

И оттам, като отплавахме на следващия ден, дойдохме срещу Хиос, а на другия - пристигнахме в Самос; и като престояхме в Трогилия на следващия ден дойдохме в Милит.

16 f or Paul thought it desirable to sail by Ephesus, so that he might not be made to spend time in Asia; for he hastened, if it was possible for him, to be the day of Pentecost at Jerusalem.

Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да стигне в Йерусалим за деня на Петдесетницата. Речта на Павел пред презвитерите в Ефес

17 B ut from Miletus having sent to Ephesus, he called over the elders of the assembly.

А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери.

18 A nd when they were come to him, he said to them, Ye know how I was with you all the time from the first day that I arrived in Asia,

И като дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

19 s erving the Lord with all lowliness, and tears, and temptations, which happened to me through the plots of the Jews;

в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и сред изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

20 h ow I held back nothing of what is profitable, so as not to announce to you, and to teach you publicly and in every house,

как не се въздържах да ви изявя всичко, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

21 t estifying to both Jews and Greeks repentance towards God, and faith towards our Lord Jesus Christ.

като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

22 A nd now, behold, bound in my spirit I go to Jerusalem, not knowing what things shall happen to me in it;

И ето сега, заставен духом, отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 o nly that the Holy Spirit testifies to me in every city, saying that bonds and tribulations await me.

освен че Святият Дух ми свидетелства във всеки град, като ми казва, че ме очакват окови и скърби.

24 B ut I make no account of life dear to myself, so that I finish my course, and the ministry which I have received of the Lord Jesus, to testify the glad tidings of the grace of God.

Но не се скъпя за живота си, нито ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господ Исус, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 A nd now, behold, I know that ye all, among whom I have gone about preaching the kingdom, shall see my face no more.

И сега, ето, аз зная, че нито един от вас, между които ходих и проповядвах Божието царство, няма вече да види лицето ми.

26 W herefore I witness to you this day, that I am clean from the blood of all,

Затова ви свидетелствам в този ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

27 f or I have not shrunk from announcing to you all the counsel of God.

защото не се въздържах да ви изявя цялата Божия воля.

28 T ake heed therefore to yourselves, and to all the flock, wherein the Holy Spirit has set you as overseers, to shepherd the assembly of God, which he has purchased with the blood of his own.

Бъдете бдителни за себе си и за цялото стадо, в което Святият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 I know that there will come in amongst you after my departure grievous wolves, not sparing the flock;

Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 a nd from among your own selves shall rise up men speaking perverted things to draw away the disciples after them.

и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си.

31 W herefore watch, remembering that for three years, night and day, I ceased not admonishing each one with tears.

Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем не престанах да поучавам със сълзи всеки един от вас.

32 A nd now I commit you to God, and to the word of his grace, which is able to build up and give an inheritance among all the sanctified.

И сега ви препоръчвам на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследство между всички осветени.

33 I have coveted silver or gold or clothing of no one.

Не съм пожелал среброто или златото, или облеклото на никого.

34 Y ourselves know that these hands have ministered to my wants, and to those who were with me.

Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.

35 I have shewed you all things, that thus labouring ought to come in aid of the weak, and to remember the words of the Lord Jesus, that he himself said, It is more blessed to give than to receive.

Във всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господ Исус, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да получава.

36 A nd having said these things, he knelt down and prayed with them all.

Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 A nd they all wept sore; and falling upon the neck of Paul they ardently kissed him,

И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павел и го целуваха,

38 s pecially pained by the word which he had said, that they would no more see his face. And they went down with him to the ship.

наскърбени най-вече поради думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.