1 B etter is a dry morsel, and quietness therewith, than a house full of feasting strife.

По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

2 A wise servant shall rule over a son that causeth shame, and shall have part in the inheritance among the brethren.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

3 T he fining-pot is for silver, and the furnace for gold; but Jehovah trieth the hearts.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

4 T he evil-doer giveth heed to iniquitous lips; the liar giveth ear to a mischievous tongue.

Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

5 W hoso mocketh a poor reproacheth his Maker; he that is glad at calamity shall not be held innocent.

Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 C hildren's children are the crown of old men; and the glory of children are their fathers.

Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

7 E xcellent speech becometh not a vile; how much less do lying lips a noble!

Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

8 A gift is a precious stone in the eyes of the possessor: whithersoever it turneth it prospereth.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

9 H e that covereth transgression seeketh love; but he that bringeth a matter up again separateth very friends.

Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

10 A reproof entereth more deeply into him that hath understanding than a hundred stripes into a fool.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

11 A n evil seeketh only rebellion; but a cruel messenger shall be sent against him.

Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 L et a bear robbed of her whelps meet a man rather than a fool in his folly.

По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

13 W hoso rewardeth evil for good, evil shall not depart from his house.

Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

14 T he beginning of contention is when one letteth out water; therefore leave off strife before it become vehement.

Започването на разпра е <като>, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

15 H e that justifieth the wicked, and he that condemneth the righteous, even they both are abomination to Jehovah.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

16 T o what purpose is there a price in the hand of a fool to get wisdom, seeing hath no sense?

Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

17 T he friend loveth at all times, and a brother is born for adversity.

Приятел обича всякога И е роден, като брат за <във> време на нужда.

18 A senseless man striketh hands, becoming surety for his neighbour.

Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

19 H e loveth transgression that loveth a quarrel; he that maketh high his gate seeketh destruction.

Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 H e that hath a perverse heart findeth no good; and he that shifteth about with his tongue falleth into evil.

Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

21 H e that begetteth a fool to his sorrow, and the father of a vile hath no joy.

Който ражда безумно <чадо> ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

22 A joyful heart promoteth healing; but a broken spirit drieth up the bones.

Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

23 A wicked taketh a gift out of the bosom, to pervert the paths of judgment.

Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

24 W isdom is before him that hath understanding; but the eyes of a fool are in the ends of the earth.

Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

25 A foolish son is a grief to his father, and bitterness to her that bore him.

Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

26 T o punish a righteous is not good, nor to strike nobles because of uprightness.

Не е добре да се глобява праведния, <Нито> да се бие благородния, за справедливостта <им>.

27 H e that hath knowledge spareth his words; and a man of understanding is of a cool spirit.

Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

28 E ven a fool when he holdeth his peace is reckoned wise, he that shutteth his lips, intelligent.

Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си <се счита> за разумен.