1 Л учше сухая корка с покоем и миром, чем дом, полный заколотого скота, а в нем – вражда.

По-добре сух залък и мир с него, отколкото къща, пълна с пируване и разпра с него.

2 М удрый слуга будет править беспутным сыном и получит долю наследства среди братьев.

Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

3 Т игель для серебра, и для золота – горн плавильный, а Господь испытывает сердца.

Горнилото е за среброто и пещта за златото, а Господ изпитва сърцата.

4 Н ечестивый слушает уста злодея; лгун внимает пагубному языку.

Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език.

5 И здевающийся над нищим оскорбляет его Создателя, радующийся несчастью не останется безнаказанным.

Който се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

6 В нуки – венец старикам, а отцы – гордость своих сыновей.

Деца на деца са венец на старците и бащите са слава на децата им.

7 Н е пристала невеже высокая речь, а тем паче благородному – лживое слово!

Хубава реч не подхожда на безумния, много по-малко - лъжливи устни на началника.

8 В зятка – как волшебный камень в глазах дающего ее: куда он ни повернется, преуспеет.

Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да бъде обърнат, той се показва изящен.

9 П рощающий оскорбление ищет любви, а напоминающий о нем отталкивает близкого друга.

Който покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели.

10 У прек сильнее воздействует на разумного, чем сто ударов на глупца.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния.

11 Т олько смуты ищет злодей, и вестник безжалостный будет послан против него.

Злият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник е изпратен против него.

12 Л учше встретить медведицу, лишенную медвежат, чем глупца с его глупостью.

По-добре някой да срещне мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му. Мъдрост в поведението

13 Е сли человек воздает за добро злом, зло не покинет его дома.

Който въздава зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

14 С сору начать – что плотину пробить; остановись, прежде чем она вспыхнет.

Започването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова оставѝ препирнята, преди да има каране.

15 О правдывающий виноватого и обвиняющий невиновного – Господь гнушается их обоих.

Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния - и двамата са мерзост за Господа.

16 З ачем глупцу на премудрость деньги, если учиться он не желает?

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум?

17 Д руг любит во всякое время, и брат рожден разделить беду.

Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.

18 Л ишь неразумный человек дает залог, чтобы ручаться за другого.

Човек без разум дава ръка и става поръчител на ближния си.

19 К то любит ссоры, тот любит грех; тот, кто бахвалится, ищет падения.

Който обича препирни, обича престъпления, и който построи високо вратата си, търси пагуба.

20 Л укавый сердцем не преуспеет; лживый язык попадет в беду.

Който има опако сърце, не намира добро, и който има извратен език, изпада в нещастие.

21 Г оре тому, кто родил глупца; нет радости отцу дурня.

Който ражда безумен син, ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост.

22 В еселое сердце исцеляет, как лекарство, а подавленный дух иссушает кости.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.

23 Н ечестивый тайно берет взятку, чтобы извратить пути правосудия.

Нечестивият приема подарък изпод пазва, за да изкриви пътищата на правосъдието.

24 Р азумный держит на мудрости взгляд, а глаза глупца блуждают на краях земли.

Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята.

25 Г лупый сын – горе для отца и горечь для матери.

Безумен син е тъга на баща си и горест на тази, която го е родила.

26 Н ехорошо и наказывать невиновного, и знатных бичевать за правду.

Не е добре да се глобява праведният, нито да се бие благородният за справедливостта им.

27 Ч еловек знания осторожен в словах, и рассудительный – хладнокровен.

Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.

28 Д аже глупца, когда он молчит, мудрым сочтут, и когда он удерживает язык, рассудительным.

Даже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен.