1 И продолжил Иов свое рассуждение:

И Йов продължи още беседата си, като казваше:

2 – Как я томлюсь по прошедшим месяцам, по тем дням, когда Бог хранил меня,

О, да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 и светильник Его сиял над моей головой, и при свете Его я шел сквозь тьму!

когато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

4 О , это были мои лучшие годы, когда Божья дружба хранила мой шатер,

както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 к огда Всемогущий еще был со мной, а дети – вокруг меня,

когато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

6 к огда молочные реки текли мне под ноги, и скалы источали масло.

когато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 В ыходил ли я к городским воротам, и садился на площади,

Когато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

8 м еня завидев, юноши отступали, и поднимались старцы;

Младите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

9 в ластители удерживались от слов и прикрывали рты руками;

първенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

10 г олоса знатных стихали, прилипали у них языки к нёбу.

гласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

11 К то меня слышал – превозносил меня кто меня видел – меня хвалил,

ухо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

12 в едь я спасал кричащего бедняка и беспомощного сироту.

защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 У мирающий благословлял меня и сердце вдовы наполнял я радостной песней.

Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

14 П раведность я надевал, как одежду; справедливость, как мантию и тюрбан.

Обличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 С лепому я был глазами, и хромому – ногами.

Аз бях очи на слепия и крака на хромия.

16 Я был отцом для бедняков; я разбирал дело странника.

Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

17 Я сокрушал челюсти беззаконных и спасал жертвы из их зубов.

Трошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

18 Я думал: «Скончаюсь в своем гнезде, и дни мои будут многочисленны, как песок.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

19 К ак дерево, чьи корни достигают воды, на чьи ветви ложится роса,

Коремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

20 н е стареет слава моя, и лук крепок в руке моей».

Славата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 В нимали мне, ожидали меня, в молчании слушали мой совет.

Хората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 К огда замолкал я, больше не говорили; они впитывали мои слова как губка.

След моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

23 Ж дали меня, как дождя, и слова мои, как дождь весенний, ртом ловили.

очакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

24 К огда я улыбался, не смели верить; света лица моего они не помрачали.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

25 Я путь избирал им, воссев, как вождь; я жил, словно царь посреди войска, словно тот, кто плачущих утешает.

Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.