1 В от народы, которые Господь оставил, чтобы испытывать израильтян, не знавших ни одной из войн в Ханаане

А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израел, всички тези, които не бяха влизали във всичките ханаански битки.

2 ( Он сделал это лишь для того, чтобы научить потомков израильтян, которые прежде не знали сражений):

Остави ги само за да знаят и да се научат на бой поне тези от поколенията на израелтяните, които от по-рано не са знаели. Остави:

3 п ять правителей филистимлян, все хананеи, сидоняне и хивеи, жившие в горах Ливана от горы Баал-Хермон до Лево-Хамата.

петимата началници на филистимците и всички ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваал-ермон до прохода на Емат.

4 О ни были оставлены, чтобы испытать израильтян и проверить, станут ли они слушаться повелений Господа, которые Он дал их отцам через Моисея.

Те служеха, за да бъде изпитан Израел чрез тях и да се разбере ще слушат ли заповедите, които Господ беше заповядал на бащите им чрез Моисей.

5 И зраильтяне жили среди хананеев, хеттов, аморреев, ферезеев, хивеев и иевусеев.

Също така израелтяните се заселиха между ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците;

6 О ни брали в жены их дочерей, отдавали своих дочерей за их сыновей и служили их богам. Отниил

и вземаха дъщерите им за жени, даваха дъщерите си на синовете им и служеха на боговете им. Управление на съдиите в Израел (3: 7-16: 31) Първи съдия - Готониил

7 И зраильтяне совершили зло в глазах Господа: они забыли Господа, своего Бога, и служили Баалам и Ашерам.

И израелтяните извършиха зло пред Господа, като забравяха Господа, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите.

8 Г нев Господа вспыхнул на Израиль, и Он отдал их в руки Кушан-Ришатаима, царя Арам-Нахараима, и служили ему израильтяне восемь лет.

Затова гневът на Господа пламна против Израел и Той ги предаде на месопотамския цар Хусанрисатаим; и израелтяните бяха под властта на Хусанрисатаим осем години.

9 Н о когда они воззвали к Господу, Он дал им избавителя, Отниила, сына Кеназа, младшего брата Халева, который спас их.

А когато израелтяните извикаха към Господа, Той въздигна избавител на израелтяните, който ги спаси - Готониил, син на Кенез, по-младия брат на Халев.

10 Д ух Господа сошел на него, он стал судьей Израиля и отправился воевать. Господь отдал Кушан-Ришатаима, царя Арама, в руки Отниила, который одержал над ним победу.

Дух Господен дойде върху него и той беше съдия над Израел. Излезе и на бой и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му надделя против Хусанрисатаим.

11 И земля покоилась в мире сорок лет, пока Отниил, сын Кеназа, не умер. Ехуд

Тогава земята беше спокойна четиридесет години. И Готониил, Кенезовият син, умря. Втори съдия - Аод

12 И зраильтяне вновь совершили зло в глазах Господа, и из-за этого Господь сделал Эглона, царя Моава, сильнее Израиля.

Пак израелтяните извършиха зло пред Господа; и Той укрепи моавския цар Еглон против Израел - вследствие на злото, което израелтяните извършиха пред Господа.

13 В союзе с аммонитянами и аморреями Эглон нанес Израилю поражение и завладел городом Пальм.

Еглон събра при себе си амонците и амаличаните и отиде, порази Израел и завладя Града на палмите.

14 И зраильтяне служили Эглону, царю Моава, восемнадцать лет.

И израелтяните бяха под властта на моавския цар Еглон осемнадесет години.

15 И зраильтяне вновь воззвали к Господу, и Он дал им избавителя – Ехуда, левшу, сына вениамитянина Геры. Израильтяне послали его с данью к Эглону, царю Моава.

А когато израелтяните извикаха към Господа, Той им въздигна за избавител Аод, син на вениаминеца Гира, мъж левак. По него израелтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон.

16 Е худ сделал обоюдоострый меч, длиной в локоть, и укрепил его под одеждой у правого бедра.

Аод си направи меч, остър и от двете страни, дълъг един лакът, и го опаса под връхната си дреха на дясното си бедро.

17 З атем он принес дань Эглону, царю Моава, который был очень тучен.

И така, той поднесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше много пълен човек.

18 П осле того как Ехуд поднес дань, он отпустил людей, которые ее несли.

И като поднесе подаръка и изпрати обратно хората, които носеха подаръка,

19 Н о сам он повернул назад у идолов, что близ Гилгала, и сказал: – О царь, у меня есть для тебя тайная весть. Царь сказал: – Тише! – и все его слуги удалились.

Аод се върна от пограничните камъни, които са при Галгал, и каза: Имам да ти казвам нещо тайно, царю. А царят му отговори: Мълчи. И отпрати навън всички, които стояха при него.

20 Е худ приблизился к нему (а тот сидел один в верхней комнате своего летнего дворца) и сказал: – У меня для тебя весть от Бога. Когда царь поднялся,

Тогава Аод се приближи към него; а царят седеше сам в лятната си горна стая. Аод каза: Имам дума от Бога за тебе. Тогава царят стана от стола си.

21 Е худ протянул левую руку, выхватил меч, который был у него на правом бедре, и вонзил царю в живот.

А Аод протегна лявата си ръка и като измъкна меча от страната на дясното си бедро, го заби в корема му

22 Д аже рукоять ушла вслед за лезвием, и жир закрыл весь меч. Ехуд не вытащил меча, и нечистоты вышли из тела царя.

дотам, че и дръжката влезе след желязото, а острието на меча излезе отзад. Аод не извади меча, защото толкова навътре беше влязло желязото, че тлъстината скри дръжката на меча.

23 В ыйдя в переднюю, Ехуд закрыл за собой двери верхней комнаты и запер их.

Тогава Аод излезе през преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.

24 К огда он ушел, слуги обнаружили двери верхней комнаты запертыми. Они сказали: – Должно быть, он справляет нужду во внутренней комнате дома.

Когато той излезе, дойдоха слугите на Еглон и като видяха, че вратата на горната стая беше заключена, си казаха: Вероятно царят е по нужда в лятната стая.

25 О ни ждали, пока не начали беспокоиться, и, видя, что никто не отпирает дверей комнаты, взяли ключ и отперли их. Там они увидели, что их господин лежит на полу мертвый.

Но въпреки че чакаха, докато ги хвана срам, той не отваряше вратата на горната стая. Затова слугите взеха ключ, отвориха вратата и видяха, че господарят им лежеше мъртъв на земята.

26 П ока они медлили, Ехуд скрылся. Он прошел мимо идолов и спасся в Сеире.

А докато те се бавеха, Аод избяга; премина пограничните камъни и се спаси в Сеирот.

27 П ридя туда, он затрубил в рог в нагорьях Ефрема, и израильтяне спустились вместе с ним с нагорий; он возглавлял их.

И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя и израелтяните слязоха с него от хълмистата земя, а той беше начело.

28 – Идите за мной, – приказал он, – потому что Господь отдал моавитян, ваших врагов, в ваши руки. И они пошли за ним, захватили броды у Иордана, которые вели к Моаву, и не позволяли никому переправляться.

Аод им каза: Вървете след мене, защото Господ ви предаде неприятелите ви, моавците. И те отидоха след него и като превзеха бродовете на Йордан към моавската страна, не оставиха да премине нито един човек.

29 О ни сразили около десяти тысяч моавитян, всех сильных, крепких воинов; скрыться не удалось никому.

Тогава поразиха десет хиляди моавски мъже, всички едри и здрави; не се спаси нито един.

30 В тот день Моав стал служить Израилю, и земля покоилась в мире восемьдесят лет. Шамгар

Така в онова време Моав беше покорѐн от Израел. Тогава на земята имаше спокойствие осемдесет години. Трети съдия - Самегар

31 П осле Ехуда пришел Шамгар, сын Анафа, который сразил шестьсот филистимлян воловьим рожном, пастушьей тростью. Он также спас Израиль.

След Аод настана времето на Самегар, Анатовия син, който с един волски остен изби шестстотин мъже от филистимците; той също избави Израел.